Сега апостолът най-сетне преминава към разясняване на положителното значение на Моисеевия закон. Законът “ни държеше под стража“ до времето, когато трябваше да се открие вярата. Макар че вярата е имала значение и в Стария Завет (Гал. 3:6–9, 11; Рим. 4; Евр. 11), все пак религиозният живот на юдеина се е определял от закона, а не от вярата, която става водещо начало в живота и религиозността на човека едва с идването на Христос. Вярата е съществувала, така да се каже, в...
Сега апостолът най-сетне преминава към разясняване на положителното значение на Моисеевия закон. Законът “ни държеше под стража“ до времето, когато трябваше да се открие вярата. Макар че вярата е имала значение и в Стария Завет (Гал. 3:6–9, 11; Рим. 4; Евр. 11), все пак религиозният живот на юдеина се е определял от закона, а не от вярата, която става водещо начало в живота и религиозността на човека едва с идването на Христос.
Вярата е съществувала, така да се каже, в скрит вид, а чрез Христос се е проявила в цялата си сила. Забележително е, че апостолът нарича закона „пазител“ (страж) на Израил. С това той иска да покаже, че законът не е изпускал никого от властта си, държал е всички юдеи като че ли заключени.
Други народи са могли да се освободят от своя закон, като се преселят в друга страна, но юдеинът никъде не е могъл да се почувства свободен от игото на закона. Така законът е възпирал юдеина от всяка самостоятелна стъпка към свобода.
Свобода той не е давал, като че ли я е оставял да бъде дарувана от Христос, Който е трябвало да дойде.
Проф. А. П. Лопухин
Сега апостолът най-сетне преминава към разясняване на положителното значение на Моисеевия закон. Законът “ни държеше под стража“ до времето, когато трябваше да се открие вярата. Макар че вярата е имала значение и в Стария Завет (Гал. 3:6–9, 11; Рим. 4; Евр. 11), все пак религиозният живот на юдеина се е определял от закона, а не от вярата, която става водещо начало в живота и религиозността на човека едва с идването на Христос.
Вярата е съществувала, така да се каже, в скрит вид, а чрез Христос се е проявила в цялата си сила. Забележително е, че апостолът нарича закона „пазител“ (страж) на Израил. С това той иска да покаже, че законът не е изпускал никого от властта си, държал е всички юдеи като че ли заключени.
Други народи са могли да се освободят от своя закон, като се преселят в друга страна, но юдеинът никъде не е могъл да се почувства свободен от игото на закона. Така законът е възпирал юдеина от всяка самостоятелна стъпка към свобода.
Свобода той не е давал, като че ли я е оставял да бъде дарувана от Христос, Който е трябвало да дойде.