Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 17
Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 2 – стих 21
Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
Проф. А. П. Лопухин
Но законът не е могъл да съществува редом с обещанието като някакво помощно средство. Трябва да бъде едното от двете: или законът, или обещанието. Защото законът, както беше показано по-горе (Гал. 3:10–12), изисква от човека дела, а обещанието – вяра в Божията благодат.
Всъщност тук дори няма място за избор: Бог е дарувал наследството на Авраам именно чрез обещанието, без да изисква изпълнение на делата на закона.
„Наследство“ (κληρονομία) – в Стария Завет означава Ханаанската земя (Втор. 4:21), а в Новия – Христовото царство (Деян. 20:32; 1 Кор. 6:9), вечния живот с Христос (Тит 3:7).