Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: “и на семената”, като за мнозина, а като за едного: “и на семето ти”, което е Христос.
Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: “и на семената”, като за мнозина, а като за едного: “и на семето ти”, което е Христос.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 12 – стих 7
И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 15 – стих 5
Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
Проф. А. П. Лопухин
Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: “и на семената”, като за мнозина, а като за едного: “и на семето ти”, което е Христос.
Сега апостолът развива мисълта, че обещанието, дадено от Бога на Авраам, може да се сравни с обикновено човешко завещание. След като е казал, че говори „по човешки“, той вече не се притеснява от това сравнение между завещатели, от които единият е умиращ човек, а другият – вечният Бог.
Но той не развива тази мисъл, защото желае по-скоро да изясни на кого именно са били завещани благата, за които Бог е говорил на Авраам. Тези блага са били обещани на Авраам и на неговото потомство – καὶ τῷ σπέρματί σου, „и на твоето семе“.
Но апостолът веднага, за да избегне всякакви недоумения, утвърждава, че измежду различните потомства на Авраам, от Агар, от Сарра, от Хетура, за наследник на обещанията е било избрано едно потомство: това, което е произлязло от Сарра, именно Исааковото; докато другите потомства не са се удостоили да получат тези обещания. За това ясно говори и книга Битие (Бит. 17:18–21; срв. Бит. 21:9–13), както и самият апостол Павел в Посланието до римляните (Рим. 9:7).
Към това твърдение апостолът тук присъединява ново: такъв наследник е Христос. Това твърдение не стои в непосредствена връзка с предходното като негово заключение, а е напълно самостоятелно. По-добре е неговото значение да се предаде така: „И то, това семе, на чието име е било извършено божественото завещание, е Христос.“
Възниква въпросът: имал ли е апостолът основание да разбира еврейската дума zera, σπέρμα, „семе“, в значение на „отделен потомък“, „отделно лице“?
Да, можем да отговорим, той е имал такова основание. Първо, в примера на старозаветните писатели, които понякога употребяват думата zera именно в такова значение (Бит. 4:25; 21:13; 1 Цар. 1:11; срв. 2 Цар. 7:12–15). И второ, което е главното, той е имал такова основание в самата същност на въпроса, за който говори.
Наистина, за съдържанието на божественото завещание досега е било казано само, че „в Авраам трябва да бъдат благословени всички народи“ (Бит. 18:18). Ако някой би попитал по какъв начин това завещание трябва да се изпълни, разбира се, не би могло да се отговори: „Еврейският народ, произлязъл от Авраам чрез Исаак, в своята цялост и множественост е наследил това обещание или благословение и го е предал на другите народи.“
Това в действителност не се е случило. На поставения по-горе въпрос може да се отговори само така:
„Христос, синът на Авраам, Исаак и Яков (Мат. 1:1 и сл.), е Единственият наследник, Който прави Свои сънаследници и всички други, които е трябвало да получат участие в обещаните на Авраам блага. Всички те стават наследници в Христос (Гал. 3:14).“
Следователно Бог в Своето завещание е направил Христос наследник. И тази мисъл неведнъж е била изказвана още в Стария Завет. Например у пророк Исаия Палестина се нарича не еврейска страна, а страна на Емануил (Ис. 8:8). Значи според представата на пророка Емануил, или Месията, е бил признат от всички за онова семе на Авраам, което е трябвало да получи тази земя във владение.
И у самия апостол Павел, в Посланието до евреите, Месията се нарича наследник на всичко (Евр. 1:2), така че според неговото учение ние не можем да станем Божии наследници по друг начин, освен чрез Месията, Който ни прави съпричастници на наследството, дарувано Му от Бога.