нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 11 – стих 32
В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
Проф. А. П. Лопухин
„нито възлязох в Йерусалим…“. Къде другаде, ако не в Йерусалим, този древен център на християнството, би могъл Павел да търси наставление, ако имаше нужда от такова? Но той не е отишъл там (ἀπῆλθον – според по-доброто четене), т.е. не е напуснал Дамаск, за да отиде в Йерусалим.
„които преди мене бяха апостоли“ (τῶν πρὸ ἐμοῦ), т.е. призваните преди него.
„но отидох в Арабия“ – т.е. ако изобщо е напускал Дамаск (който в продължение на три години след обръщането му е бил основното му място на пребиваване), то е било само за Арабия – областта на Набатейското царство на югоизток от Дамаск, управлявано от цар Арета (2 Кор. 11:32). За пребиваването си там апостолът не казва повече, защото това не е необходимо за целта му. Той иска да покаже своята независимост от човешки авторитети – и прави това, като подчертава, че е ходил единствено в Арабия, където не е могъл да срещне апостолите от Дванадесетте.