да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, – аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, – аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 3 – стих 8
На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово
Проф. А. П. Лопухин
„Да открие в мене Своя Син“. В душата на апостола преди обръщането му е царяла тъмнина, която му е пречела да види в преследвания от него Иисус истинския Месия и Син Божи. Тази тъмнина се е състояла от юдейски предразсъдъци и особено от фарисейските стремежи, които дотогава са владеели душата на Павел. Преодоляването на тези предразсъдъци чрез особено божествено въздействие върху душата му (срв. Йоан 6:44) и е именно „откриването на Сина Божи“, за което тук говори апостолът. Само чрез него първото откровение на Христос (Гал. 1:12) достига до пълното си развитие и става действено – откровение, неразривно свързано с призванието на Павел в Църквата Христова и към апостолското служение. Трите дни телесна слепота (Деян. 9:9), последвали явяването на Христос, могат да се разглеждат като времето, в което се е осъществило това божествено въздействие върху душата му.
„За да благовествам Него между езичниците“. Целта на това „откриване на Сина Божи“ в душата на Павел е той да стане проповедник на Евангелието сред езичниците. И наистина – как би могъл Павел да не проповядва на народите Този, в Когото чрез особено божествено въздействие е познал истинния Син Божи? Както Бог е Бог на юдеи и езичници (Рим. 3:29), така и Христос – Синът Божи – принадлежи на всички народи. Това е била целта на Бога при това „откриване на Сина Му“ на Павел.
„Не се съветвах…“. Получил пряко откровение от Бога за Христос, апостолът не е намерил за нужно да подлага придобитото по този извънреден начин убеждение на човешка преценка („плът и кръв“, срв. Еф. 6:12; Мат. 16:17) – това би било проява на неуважение към божественото наставление.
“веднага”. Той е мислел и действал така още от първите дни на своето призвание. Очевидно неговите противници са внушавали на галатяните, че в началото след обръщането си Павел все пак е търсел признание от по-старите християни и апостолите, искал е да получи от тях наставления и едва по-късно е прекъснал общението си с тях, излизайки с „лъжливо“ евангелие в противоречие с Йерусалимската църква.