Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.
Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 16
Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 13 – стих 13
Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът съединява в едно увещание всичко, което е желаел да внуши на читателите си.
„Прочее“ по-точно означава: „що се отнася до останалото“ (τό λοιπόν). Мислите на читателите трябва да бъдат насочени към онова, което е „истинно“, а не към измамата и лицемерието, както в теоретично, така и в нравствено отношение; към „честното“ или достойното (σεμνά), както подобава на благородни души, които странят от всичко пошло; към „справедливото“, тоест към онова, което изисква нашият дълг; към „чистото“, тоест към вътрешната непорочност, с която е несъвместима всяка нечиста нагласа; към онова, което е „любезно“ и „достославно“ сред хората, например благотворителността; към всяка „добродетел“ сама по себе си и към всяка „похвала“, тоест към същата тази добродетел, доколкото тя предизвиква у хората възторжено одобрение.
Интересното е, че всички термини, които апостолът употребява тук, са били познати и на гръцката нравствена философия. Сякаш чрез тези общоупотребими и познати във времето му понятия апостолът желае да каже на християните, че те не бива да отстъпват на най-добрите представители на езическия свят.