И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 12 – стих 28
И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
Проф. А. П. Лопухин
И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
„И Той постави“. С тези думи, особено с добавката „и Той“, апостолът дава да се разбере, че Христос е имал пълно право да се разпорежда с раздаването на духовните дарове така, както Му е угодно. Той, Който най-напред е слязъл на земята, а след това се е възнесъл на небето, за да осъществи напълно делото на нашето изкупление, справедливо се явява като единствен разпоредител в Църквата, като поставя едни за „апостоли“, други за „пророци“ и т.н.
Апостолът тук изброява четири вида служения, основани върху особени дарования, получени от Христа:
„Апостоли“, очевидно първите дванадесет, към които бил причислен и ап. Павел; те съставили особен и неповторим чин в Църквата.
„Пророци“, т.е. вдъхновени проповедници, които имали особени откровения от Светия Дух за назидание на събиращите се на богослужение (1 Кор. 14:3).
„Евангелисти“, проповедници на Евангелието, които обхождали различни места.
„Пастири и учители“, тяхната дейност протичала на определено място и се състояла в ръководството на определен, ограничен кръг вярващи. Че тук се има предвид един клас църковни дейци, за това говори и фактът, че в гръцкия текст пред втората дума „учители“ (διδασκάλους) няма определителен член, какъвто стои пред първата дума – „пастири“ (τοὺς ποιμένας).