Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 2 – стих 3
сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, –
„сред които“, т.е. в числото на тези синове на непокорството. „бяхме и ние“, т.е. юдеите. „според нашите плътски похоти.“ (ἐν ταῖς ἐπιθυμίαις τῆς σαρκὸς ἡμῶν, според желанията на плътта ни) Тук апостолът има предвид както телесните, така и душевните желания, които се противопоставят на по-висшите изисквания на духа (срв. Гал. 5:17). Оттук може да се заключи, че юдеите не са се намирали под действието на чужда, бесовска сила, както езичниците. Затова, може би, тяхната вина е по-голяма от вината на...
„сред които“, т.е. в числото на тези синове на непокорството.
„бяхме и ние“, т.е. юдеите.
„според нашите плътски похоти.“ (ἐν ταῖς ἐπιθυμίαις τῆς σαρκὸς ἡμῶν, според желанията на плътта ни) Тук апостолът има предвид както телесните, така и душевните желания, които се противопоставят на по-висшите изисквания на духа (срв. Гал. 5:17). Оттук може да се заключи, че юдеите не са се намирали под действието на чужда, бесовска сила, както езичниците. Затова, може би, тяхната вина е по-голяма от вината на езичниците, които никак не са могли да се освободят от влиянието на тази чужда сила. Със собствените си желания юдеите все пак са могли да се борят.
„Изпълнявайки желанията на плътта и на помислите.“ Юдеите са допуснали техният разум – „помислите“, διάνοιαι, собствено: душевното настроение, и желанията на плътта, или по-просто казано самата плът, да сключат съюз помежду си, вместо да направят разума си оръдие за борба срещу влеченията на плътта. Вследствие на това плътта започнала с голяма дързост да предявява своите изисквания към човека.
„по естество бяхме чеда на гнева, както и другите“, т.е. оставахме, подобно на езичниците, под действието на Божия гняв, напълно заслужен от нас още поради самата наша природа, развратена от наследствения Адамов грях. Този израз посочва вътрешната основа на факта, означен в предходния израз: „изпълнявайки желанията на плътта и на помислите“.
„Божият гняв“, за който тук става дума, е ревността на святата Божия любов към хората срещу тяхното увличане по нечестието.
Проф. А. П. Лопухин
„сред които“, т.е. в числото на тези синове на непокорството.
„бяхме и ние“, т.е. юдеите.
„според нашите плътски похоти.“ (ἐν ταῖς ἐπιθυμίαις τῆς σαρκὸς ἡμῶν, според желанията на плътта ни) Тук апостолът има предвид както телесните, така и душевните желания, които се противопоставят на по-висшите изисквания на духа (срв. Гал. 5:17). Оттук може да се заключи, че юдеите не са се намирали под действието на чужда, бесовска сила, както езичниците. Затова, може би, тяхната вина е по-голяма от вината на езичниците, които никак не са могли да се освободят от влиянието на тази чужда сила. Със собствените си желания юдеите все пак са могли да се борят.
„Изпълнявайки желанията на плътта и на помислите.“ Юдеите са допуснали техният разум – „помислите“, διάνοιαι, собствено: душевното настроение, и желанията на плътта, или по-просто казано самата плът, да сключат съюз помежду си, вместо да направят разума си оръдие за борба срещу влеченията на плътта. Вследствие на това плътта започнала с голяма дързост да предявява своите изисквания към човека.
„по естество бяхме чеда на гнева, както и другите“, т.е. оставахме, подобно на езичниците, под действието на Божия гняв, напълно заслужен от нас още поради самата наша природа, развратена от наследствения Адамов грях. Този израз посочва вътрешната основа на факта, означен в предходния израз: „изпълнявайки желанията на плътта и на помислите“.
„Божият гняв“, за който тук става дума, е ревността на святата Божия любов към хората срещу тяхното увличане по нечестието.