Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„излезе от земята Халдейска“, т.е. от град Ур в Месопотамия, северно от Харан.
„а оттам“, (т.е. от Харан) „след бащината му смърт“ (т.е. на Тара) “го пресели“. Според указанията на Книга Битие Тара е живял преди раждането на Авраам, Нахор и Харан 70 години, а всички дни на живота му са били 205 години (Бит. 11:26, 32). Авраам обаче е на 75 години, когато излиза от Харан, където Тара умира (Бит. 12:4). Така се получава, че Тара е умрял твърде рано (70+75=145, а не 205) и че е трябвало да живее още 60 години след преместването на Авраам от Харан. Това привидно несъответствие се обяснява с факта, че в действителност Тара е живял 70 години не преди раждането на Авраам, а преди раждането на по-големия му брат Аран, следван от Нахор и след това от Авраам, който е наречен първи при Мойсей не по старшинство на възрастта, а по превъзходство на избора. Следователно истинското обяснение на бележката на Мойсей е следното: Тара е живял 70 години преди раждането на децата си, първият от които е бил Аран. Колко години след Аран се е родил Авраам, Мойсей не споменава.
Думите на Стефан, че Авраам е напуснал Харан след смъртта на Тара, дават основание да се смята, че Авраам е роден през 130-ата година от живота на Тара (205 – 75 г.), което е доста вероятно за онова време. Мнението, че Авраам е напуснал Харан след смъртта на Тара, се потвърждава и от Филон. Очевидно е, че и Стефан се основава на предание, което не противоречи на казаното в книга Битие, ако тя се разбира правилно.
„земята, дето вие сега живеете“, т.е. в Палестина, наречена Ханаанска земя, в която Тара отишъл от Ур Халдейски заедно с Авраам и останалите членове на семейството.