А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
Деяния на светите Апостоли – глава 24 – стих 21
освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 3 – стих 5
обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин,
Деяния на светите Апостоли – глава 26 – стих 5
те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
Проф. А. П. Лопухин
“когато узна”.Вероятно поради различия във външния вид и поради далечно познанство с някои от тях Павел забелязал неестественото единодушие на съдиите си, чиито религиозни убеждения били непримиримо противоречиви до краен предел, и това го довело до щастливата идея да пренесе проблема на друга почва, където липсата на единодушие в предразсъдъците срещу него щяла да се прояви лесно. Със забележително присъствие на духа, проницателност и мъдрост, с един смел завой на мисълта и речта си той разделя събранието на взаимно изключващи се части, привличайки на своя страна по-силната от двете присъстващи тук партии, а именно фарисейската.
“Аз съм фарисеин, син на фарисеин” – (в някои текстове – син на фарисеи), т.е. не само по лично убеждение фарисей, но и по рождение, наследствен фарисей, в когото са не само убежденията, но и плътта и кръвта на древните фарисеи. С това признание апостолът не само се отделя от онази част от събранието (садукеите), която отричала някои истини от Мойсеевия закон (Деян. 23:8), но и привлякъл, така да се каже, другата правомислеща част от събранието (фарисеите) и посочил най-болезненото място на раздора помежду им – а именно учението за възкресението.
“за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!” В гръцкия текст се чете: περὶ ἐλπίδος καὶ ἀναστάσεως νεκρῶν ἐγὼ κρίνομαι. Славянски превод: “о уповании и воскресении мертвых аз суд приемлю”. Тъй като думата “упование”, “надежда” има специално значение и се отнася до Месията, месианските очаквания (срв. Лука 2:33), изразът на Павел преди всичко означава, че той е изправен на съд заради Надеждата на Израил – Месията (срв. Деян. 26:6).
Що се отнася до втората половина на обвинението – „възкресението на мъртвите“, тук се има предвид, разбира се, преди всичко християнската вяра във възкресението на Спасителя, а след това и вярата във „възкресението на мъртвите“ изобщо, по примера на този вече възкръснал „Първороден от мъртвите“. И в двете части на обвинението Павел посочва само общите аспекти, които са общи с фарисейското учение, независимо от християнското разбиране на въпроса, и по този начин предизвиква емоционална защита на себе си в спора. Той демонстрира безспорно мъдър и умел похват.