След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
Деяния на светите Апостоли – глава 10 – стих 20
Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
Деяния на светите Апостоли – глава 11 – стих 12
А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.
Проф. А. П. Лопухин
Решението на въпроса се предшествало от продължителни спорове, по време на които двете противоположни и взаимно изключващи се мнения се изяснили в своята цялост. Апостол Петър е този, който задава сякаш пътеводната нишка за изхода от тази объркана област на спорове и мнения. Блаж. Теофилакт (както и св. Йоан Златоуст) вижда във факта, че Петър взима думата, аргумент в полза на истинското мнение, установено от съборите: „Забележете, благодатта за решение на въпроса получава Петър, в когото и до този момент оставали елементи на юдейство”.
„мъже братя!” – това е уважително обръщение към цялото събрание (Деян. 1:16), но, съдейки по упрека в Деян. 15, най-вече към юдействащите законници.
„от първите дни” – отдавна. Събитието с обръщането на Корнилий се е случило преди няколко години и апостолът използва засилен израз за неговата древност, за да покаже, че въпросът за обръщането на езичниците не е нов, което значително намалява остротата на поставения въпрос. В полза на приемането на езичниците без формалностите на Мойсеевия закон Петър изтъква очевидното участие на Бога в обръщането на Корнилий: „Сам Бог избира“ апостола да кръсти езичниците като „Сърцеведец“, познавайки безпогрешно готовността на тези езичници да влязат в Христовата Църква, и като им дава Светия Дух, „не прави разлика“ с другите повярвали в Христос. Тази вяра очистила сърцата им и ги направила достойни съдове за благодатта на Светия Дух, без посредничеството на делата на закона, които, следователно, не са от съществено значение за спасението. „Само чрез вяра, казва апостолът, те получиха същото”. (блаж. Теофилакт Охридски, св. Йоан Златоуст)