Вярващите измежду евреите (т.е. тези, които са били обрязани) не упрекват Петър, че е проповядвал Евангелието на езичниците и ги е кръщавал, а само, че е „ходил при необрязаните и е ял с тях…“. По същество те не можели да възразяват срещу проповядването на Христос сред езичниците, тъй като не можели да забравят заповедта на самия Господ „научете всички народи, като ги кръщавате“ – Мат. 28:19. Техният протест бил само срещу допуснатото от Петър общение с необрязаните. Както казва църковната...
Вярващите измежду евреите (т.е. тези, които са били обрязани) не упрекват Петър, че е проповядвал Евангелието на езичниците и ги е кръщавал, а само, че е „ходил при необрязаните и е ял с тях…“. По същество те не можели да възразяват срещу проповядването на Христос сред езичниците, тъй като не можели да забравят заповедта на самия Господ „научете всички народи, като ги кръщавате“ – Мат. 28:19. Техният протест бил само срещу допуснатото от Петър общение с необрязаните.
Както казва църковната песен „Тако быша еще косни ученицы“ (четвърта евангелска стихира, 4 глас) на Този, Който сам някога се беше борил толкова много срещу неразумно упрекващите Го, че „яде и пие с митари и грешници“.
В този случай протестът на крайните ревнители на юдейския закон и обичаи, които дори не са били заповядани от Мойсей, а са били само предания на неизвестни старци, е бил още по-опасен, тъй като е бил проява на онова лъжеучение, което по-късно юдействащите лъжеучители са разпространявали с такава сила и което е било готово да поиска задължителност на целия юдаизъм, с неговото обрязване и обичаи, като условие за влизане в християнството.
Това вече е крайност, с която се борят Петър, а по-късно и в още по-голяма степен Павел – дори и след като Апостолският събор веднъж завинаги слага край на този въпрос с авторитетните си постановления.
Проф. А. П. Лопухин
Вярващите измежду евреите (т.е. тези, които са били обрязани) не упрекват Петър, че е проповядвал Евангелието на езичниците и ги е кръщавал, а само, че е „ходил при необрязаните и е ял с тях…“. По същество те не можели да възразяват срещу проповядването на Христос сред езичниците, тъй като не можели да забравят заповедта на самия Господ „научете всички народи, като ги кръщавате“ – Мат. 28:19. Техният протест бил само срещу допуснатото от Петър общение с необрязаните.
Както казва църковната песен „Тако быша еще косни ученицы“ (четвърта евангелска стихира, 4 глас) на Този, Който сам някога се беше борил толкова много срещу неразумно упрекващите Го, че „яде и пие с митари и грешници“.
В този случай протестът на крайните ревнители на юдейския закон и обичаи, които дори не са били заповядани от Мойсей, а са били само предания на неизвестни старци, е бил още по-опасен, тъй като е бил проява на онова лъжеучение, което по-късно юдействащите лъжеучители са разпространявали с такава сила и което е било готово да поиска задължителност на целия юдаизъм, с неговото обрязване и обичаи, като условие за влизане в християнството.
Това вече е крайност, с която се борят Петър, а по-късно и в още по-голяма степен Павел – дори и след като Апостолският събор веднъж завинаги слага край на този въпрос с авторитетните си постановления.