Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 4

„и като се събираше с тях“, на гръцки език „καί συναλιξόμενος“, в славянския превод, който е по-точен от новия: „с ними же и ядый“ – буквално „и като яде храна в събранието им“. Яденето на храна и заповедта да не напускат Йерусалим на пръв поглед изглеждат трудно съчетаеми в едно изречение. Това съчетание на мисли обаче не изглежда странно, ако внесем в тях една убягваща при беглия прочит нотка. Мисълта на апостола придобива тогава такъв ход: „Той се възнесе, давайки чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които избра, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание, с множество верни доказателства през четирийсет дена, като им се явяваше и им говореше за Царството Божие, радвайки ги и удостоверявайки Себе Си пред тях дотам, че дори яде храна пред тях, като им заповяда да не се отдалечават от Йерусалим“. По този начин изразът „с ними же и ядый“ – συναλιξόμενος в оригинала – сякаш увенчава твърдата основа на радостта на апостолите и тяхната вяра в Спасителя, Който пак представил Себе Си жив пред тях, потвърждавайки това с множество верни доказателства, между които най-безспорното и радостно за невярващите от радост и чудещи се апостоли (Лука 24:41) било очевидното пред всички вкусване на храна.

„не се отдалечавайте от Иерусалим“ . Господ заповядва това на апостолите, за да не би, като започнат да проповядват в отдалечени места без все още Светият Дух да е слязъл върху тях, да бъдат оклеветени, т.е. наречени лъжци (според синаксара на Възнесение Господне). В Йерусалим това би било много по-трудно, понеже освен апостолите имало толкова други свидетели и надеждни вестители на проповядваните от тях събития. Самият проповядван бил още жив в паметта на всички!

Със заповедта да не се отдалечават от Йерусалим е свързан заветът да чакат „обещанието на Отца“, т.е. изпращането на Утешителя Свети Дух – Иоан. 14:16, 16:7, 13 и др.

„Обещанието на Отца“ – на гръцки език „ἐπαγγελίαν τοῦ πατρός“, в славянския превод „обетования Отча“ (срв. Лука 24:49). Изпращането на Светия Дух Господ нарича „обещание на Отца“, Който още в Стария Завет (Ис. 44:3 и др.) чрез пророците е дал обещание за изливането на Светия Дух във времето на Месията.

„за което сте слушали от Мене“, гръцкият текст и славянските преводи са по-точни: „ήν ηκούσατε μου,“ и „еже слышасте от Мене“. По такъв начин Господ дава да се разбере, че Неговото обещание е именно онова обещание на Отца, което е дадено в Стария Завет и сега още веднъж е изразено от устата на Сина. В думите на Господ звучи също така и онази мисъл, че Той изрекъл Своето обещание като „едно с Отца“, и това обещание приело сила като обещание едновременно на Отца, чиято воля е изпълнил Синът. Излагайки по-подробно същността на това обещание на Отца и Сина, дееписателят го привежда с думите на Сина (Лука 3:16; Иоан 1 и парал.).