“докле трае земята”. Т.е. дотогава, докато съществува земята и когато „дните на земята“ трябва да отстъпят място на „дните на небето“ (Пс. 88:30). “Сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат”. Три годишни времена са назовани тук по име: пролет, лято и зима, а четвъртото – описателно: „жътва“, като време за събиране на житните култури и плодовете. Все пак трябва да се отбележи, че масоретският текст и някои от преводните текстове не споменават...
“докле трае земята”. Т.е. дотогава, докато съществува земята и когато „дните на земята“ трябва да отстъпят място на „дните на небето“ (Пс. 88:30).
“Сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат”.
Три годишни времена са назовани тук по име: пролет, лято и зима, а четвъртото – описателно: „жътва“, като време за събиране на житните култури и плодовете.
Все пак трябва да се отбележи, че масоретският текст и някои от преводните текстове не споменават и пролетта, а дават само повторно обозначение на двата основни сезона или цели полугодия – „студ и зной“, или, което е същото, „лято и зима“, в съответствие с което стои и третата двойка противоположности – „ден и нощ“. И именно това четене е за предпочитане, тъй като се среща и на други места в Библията (Пс. 73:17).
Що се отнася до съдържащата се тук мисъл, тя служи като по-подробно разяснение и развитие на току-що изразената по-горе идея – за неповторимостта на подобно на потопа страшно стихийно бедствие, съпроводено с неизбежно нарушаване на основните закони на природата (Иер. 33:20–25; Иез. 34:25–29; 37:26). „Преблагият Господ обикновено обръща внимание не толкова на нашите жертви, колкото на вътрешното разположение, с което ги принасяме, и според него или приема, или отхвърля нашите жертви“ (Йоан Златоуст, 27:273).
Завършвайки историята на потопа, считаме за свой дълг накратко да посочим и предобразното значение, което отците на Църквата са виждали в него. Основание за такъв възглед е положено още от самия наш Господ Иисус Христос и Неговите апостоли. Така Господ в миналата история на потопа вижда предобраз на бъдещата история на Своето второ страшно пришествие: както тогава хората били крайно развратени и безгрижни по отношение на своето спасение, така ще бъде и преди Второто пришествие; и както тогава се извършил страшният съд на Божията присъда над целия грешен свят, така същото ще се повтори и в момента на Страшния съд (Мат. 24:37–39; Лк. 17:25–27).
Апостол Петър в едно от своите послания сравнява купела на кръщението с Ноевия ковчег (1 Петр. 3:20–21), като посочва, че както едното, така и другото ни спасява от греховната смърт. Тази мисъл развива и апостол Павел, като казва, че ние „се погребахме с Него чрез кръщение в смърт“ и едновременно с това чрез същото действие се въвеждаме в Неговата Църква и започваме да ходим в обновен живот (Рим. 6:4–6).
Проф. А. П. Лопухин
“докле трае земята”. Т.е. дотогава, докато съществува земята и когато „дните на земята“ трябва да отстъпят място на „дните на небето“ (Пс. 88:30).
“Сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат”.
Три годишни времена са назовани тук по име: пролет, лято и зима, а четвъртото – описателно: „жътва“, като време за събиране на житните култури и плодовете.
Все пак трябва да се отбележи, че масоретският текст и някои от преводните текстове не споменават и пролетта, а дават само повторно обозначение на двата основни сезона или цели полугодия – „студ и зной“, или, което е същото, „лято и зима“, в съответствие с което стои и третата двойка противоположности – „ден и нощ“. И именно това четене е за предпочитане, тъй като се среща и на други места в Библията (Пс. 73:17).
Що се отнася до съдържащата се тук мисъл, тя служи като по-подробно разяснение и развитие на току-що изразената по-горе идея – за неповторимостта на подобно на потопа страшно стихийно бедствие, съпроводено с неизбежно нарушаване на основните закони на природата (Иер. 33:20–25; Иез. 34:25–29; 37:26). „Преблагият Господ обикновено обръща внимание не толкова на нашите жертви, колкото на вътрешното разположение, с което ги принасяме, и според него или приема, или отхвърля нашите жертви“ (Йоан Златоуст, 27:273).
Завършвайки историята на потопа, считаме за свой дълг накратко да посочим и предобразното значение, което отците на Църквата са виждали в него. Основание за такъв възглед е положено още от самия наш Господ Иисус Христос и Неговите апостоли. Така Господ в миналата история на потопа вижда предобраз на бъдещата история на Своето второ страшно пришествие: както тогава хората били крайно развратени и безгрижни по отношение на своето спасение, така ще бъде и преди Второто пришествие; и както тогава се извършил страшният съд на Божията присъда над целия грешен свят, така същото ще се повтори и в момента на Страшния съд (Мат. 24:37–39; Лк. 17:25–27).
Апостол Петър в едно от своите послания сравнява купела на кръщението с Ноевия ковчег (1 Петр. 3:20–21), като посочва, че както едното, така и другото ни спасява от греховната смърт. Тази мисъл развива и апостол Павел, като казва, че ние „се погребахме с Него чрез кръщение в смърт“ и едновременно с това чрез същото действие се въвеждаме в Неговата Църква и започваме да ходим в обновен живот (Рим. 6:4–6).