И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
Деяния на светите Апостоли – глава 7 – стих 51
Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 5 – стих 16
Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 3 – стих 20
и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;
Проф. А. П. Лопухин
Очевидно тук имаме продължение на предходния разказ: там беше посочен самият факт, а тук се дава неговата оценка. И щом в този текст действащите лица ясно са наречени хора, то именно те, а не ангели, са визирани и в предишния пасаж.
По-специално думите от библейския текст „Моят Дух“ съдържат указание или към вътрешното, духовно естество на човешката природа (с едно неявно позоваване на историята за сътворението на човека – Бит. 2:7), или, което е още по-вероятно, към Светия Дух като творчески принцип на всякакъв живот изобщо (Бит. 1:2) и особено на религиозно-етическия живот.
Пренебрежението към Него е именно онази хула против Светия Дух, която според думите на Спасителя е един от най-тежките, смъртоносни грехове (Марк 3:29), тъй като изразява такава степен на греховно закоравяване, при която става психологически невъзможно каквото и да е нравствено поправяне.
“защото са плът”. Ето я причината, поради която хората пренебрегнаха Божествения Дух и заслужиха наказание. Първата дума в тази фраза архим. Филарет превежда по-точно като „в заблуждението си“ – очевидно библейският автор отново посочва беззаконното общуване на ситите с каинитите.
Тъй като, встъпвайки в такива бракове, хората свидетелстваха за упадъка у тях на висшите, духовните стремежи и за господството на ниските, плътските, то и самите те сякаш се превръщаха в тази груба плът, която в езика на Свещеното Писание служи като синоним на всичко низко, материално и греховно.
“нека дните им бъдат сто и двайсет години”. Тези думи не бива да се разбират в смисъл, че човешкият живот бил съкратен до предел от сто и двадесет години (както тълкува Йосиф Флавий, Древности 1, 3, 2), защото е сигурно известно, че още дълго време и след потопа хората са живеели повече от 120 години, достигайки понякога дори до 500.
Следователно в тези думи трябва да се вижда определеният от Бога срок за покаяние и поправяне на човечеството, през който праведният Ной пророкувал за предстоящия потоп и извършвал приготовления за него (1 Петр. 3:20).