Първа книга Моисеева – Битие – глава 4 – стих 23

Някои, обяснявайки думите на Ламех към неговите жени, казват, че жените били от рода на Сит и го съветвали да стане благочестив. Но той им отвърнал: „Какво виждате у мене гнусно и подобно на онова, което направи баща ми Каин? Убих ли аз мъж, за да бъда поразен като Каин? Или, подобно на това как Каин уби юношата Авел, като го удари в лицето, така и аз умъртвих юноша заради това, че ме зашлеви? Ако съм постъпил като Каин, то Каин бе наказан със седемкратно възмездие, а аз постановявам за себе си да бъда наказан седемдесет и седем пъти.“

Други тълкуватели, смятайки, че възмездието над Каин е трябвало да се простира до седмото поколение, и основавайки се на думите: „и разврати се всяка плът по своя път“ (Бит. 6:12), казват, че Ламех е бил нечестив. И понеже жените му виждали, че прекъсва приемствеността на техния род – защото децата, които раждали, били не от мъжки, а от женски пол, според казаното: „и когато почнаха хората да се умножават на земята, и им се раждаха дъщери“ (Бит. 6:1) – това намаляване на поколението ги изпълвало със страх, като им напомняло за Божия съд, произнесен над Каин и седемте негови поколения. Тогава Ламех насърчава жените си с хитър отговор, казвайки: „Аз убих мъж заради моя рана и юноша заради моя обида“ (Бит. 4:23). Ако Божието наказание над Каин се е простирало дотам, че заедно с него да погинат седем поколения, то за мене, който убих двама, ще се простре още повече – до седемдесет седем поколения. Тоест, ние ще умрем, ще вкусим чашата на смъртта, и така ще се избавим от онова наказание, което иначе би тегнало върху нашия род чак до седемдесет и седмото поколение.

А други пък казват, че Ламех, бидейки хитър и коварен, като видял, че неговият род намалява, а потомците на Сит отказват да се сродяват с тях заради позора, който лежи върху родоначалника им Каин, за да не остане земята необработена поради липса на земеделци и за да не изчезне съвсем родът им, Ламех ревнувал за доброто на своето племе и убил Каин и един от синовете му – най-приличащия на баща си, за да не тегне върху цялото потомство позорът на това сходство. Така, убивайки Каин и премахвайки преградата, която разделяла потомците на Каин от потомците на Сит и пречела на брачните съюзи помежду им, Ламех сякаш тайно казал на жените си: „Мъжът и юношата са убити; украсете дъщерите си за синовете на Сит, защото чрез тези убийства, чрез красотата и премяната на вашите дъщери, ще се съгласят да сключат с нас брачни съюзи дори и онези, които в продължение на шест поколения отказваха да го направят.“

Тези два библейски стиха, известни като „песента на Ламех“, представляват най-древния запазен паметник на семитската поезия, защото в тях за първи път се срещаме с характерния ѝ белег — паралелизма на мисли и строфи. „В цялата световна литература няма паметник по-древен от този откъс семитска поезия“ — казва един учен от полуотрицателната школа (Ленорман).

И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми:

Това е типичен за еврейската поезия пример на паралелизъм на мисълта, т.е. повторение на една и съща идея, но с различни думи.

аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;

и тук отново се повтаря една и съща мисъл, макар и с известни вариации.

Много по-труден е въпросът в какъв смисъл да се разбира цялата тази реч на Ламех към неговите жени относно някакво, уж извършено от него убийство. Дали тя е изречена във въпросителна форма, в смисъл: „Нима аз убих мъж… и момък?“; или в утвърдителна — като за вече свършен факт на двойно убийство; или пък в предположителна форма — „ще убия всеки, който ми застане на пътя, било то зрял мъж или млад момък“.

Повечето съвременни тълкуватели клонят към последното решение, като намират, че тук миналото време на глагола „убих“ е употребено вместо бъдеще, за да се изрази сигурността за изпълнението на действието: „несъмнено ще убия, все едно че вече съм убил“ — така дръзко и хвалебствено говори за себе си Ламех.

Така цялата песен на Ламех придобива значението на победен химн на меча. Възхитен от смъртоносното изобретение на своя син Тувалкаин, Ламех като че ли пристъпва към своите жени и, размахвайки страховитото оръжие, надменно се хвали пред тях с тази нова културна победа, която му осигурява положението на деспот и властелин.

„Ще убия всеки, било почтен и зрял мъж, било лекомислен юноша, ако дръзне да ми нанесе дори най-малкото оскърбление. И ако Бог за смъртта на Каин обеща да въздаде седмократно, то аз, въоръжен със страховитото изобретение на своя син, ще мога седемдесет пъти по-добре да се застъпя за себе си!“

Така „най-древният от достигналите до нас паметници на поезията — възпроизведената в Библията кървава песен на внука на Каин, Ламех, не е породена от  материална нужда, а от дива злоба и свирепо високомерие“, отбелязва, в противовес на позитивистите, нашият известен философ-богослов В. С. Соловьов.