Накрая, третият син на Ламех, роден вече от другата му жена, носел името Тувалкаин (в гръцкия превод на Седемдесетте — Фовел). Библията не обяснява значението на това име, но ясно определя неговата роля като изобретател на различни медни и железни сечива, нужни за земеделието, скотовъдството, лова, войната и музиката. Кратката бележка на библейския разказвач за всичко това е косвено указание за един много важен културно-исторически момент — преминаването от каменната епоха към металната. При това заслужава особено внимание и една...
Накрая, третият син на Ламех, роден вече от другата му жена, носел името Тувалкаин (в гръцкия превод на Седемдесетте — Фовел). Библията не обяснява значението на това име, но ясно определя неговата роля като изобретател на различни медни и железни сечива, нужни за земеделието, скотовъдството, лова, войната и музиката.
Кратката бележка на библейския разказвач за всичко това е косвено указание за един много важен културно-исторически момент — преминаването от каменната епоха към металната. При това заслужава особено внимание и една любопитна подробност: Библията, в пълно съгласие с позитивистката история на културата, поставя обработката на „медта“ преди разработването на „желязото“.
„Ето, сега за първи път Писанието отделно споменава за жена“ — казва Йоан Златоуст — „не просто и не без причина е постъпил така блаженият пророк, а за да ни открие нещо скрито“.
И тъй, понеже името „Ноема“ означава „мила, хубава“, тълкувателите предполагат, че Ноема, наред със своите братя, също била от рода на изобретателите — а именно, че поставила началото на един известен обществен институт, особено характерен за покварените каинити. Смята се дори, че именно тя стояла начело на онези „дъщери човешки“, които въвлекли в падение „синовете Божии“ и по този начин разпространили по земята всеобщото нечестие (Бит. 6:2, 5).
Проф. А. П. Лопухин
Накрая, третият син на Ламех, роден вече от другата му жена, носел името Тувалкаин (в гръцкия превод на Седемдесетте — Фовел). Библията не обяснява значението на това име, но ясно определя неговата роля като изобретател на различни медни и железни сечива, нужни за земеделието, скотовъдството, лова, войната и музиката.
Кратката бележка на библейския разказвач за всичко това е косвено указание за един много важен културно-исторически момент — преминаването от каменната епоха към металната. При това заслужава особено внимание и една любопитна подробност: Библията, в пълно съгласие с позитивистката история на културата, поставя обработката на „медта“ преди разработването на „желязото“.
„Ето, сега за първи път Писанието отделно споменава за жена“ — казва Йоан Златоуст — „не просто и не без причина е постъпил така блаженият пророк, а за да ни открие нещо скрито“.
И тъй, понеже името „Ноема“ означава „мила, хубава“, тълкувателите предполагат, че Ноема, наред със своите братя, също била от рода на изобретателите — а именно, че поставила началото на един известен обществен институт, особено характерен за покварените каинити. Смята се дори, че именно тя стояла начело на онези „дъщери човешки“, които въвлекли в падение „синовете Божии“ и по този начин разпространили по земята всеобщото нечестие (Бит. 6:2, 5).