Името на втория, познат от Библията, син на Адам се тълкува и превежда по различен начин: „дъх“, „нищожество“, „суета“ или, според Йосиф Флавий – „плач“. Подобно на предходното име, и това най-вероятно също е свързано с идеята за първите обещания. Колкото се е радвала Ева при раждането на първия син, от когото е очаквала голямо утешение за себе си, толкова се е и натъжила при раждането на втория, както личи от даденото му име Авел, което означава „суета“ или „нищожество“....
Името на втория, познат от Библията, син на Адам се тълкува и превежда по различен начин: „дъх“, „нищожество“, „суета“ или, според Йосиф Флавий – „плач“. Подобно на предходното име, и това най-вероятно също е свързано с идеята за първите обещания. Колкото се е радвала Ева при раждането на първия син, от когото е очаквала голямо утешение за себе си, толкова се е и натъжила при раждането на втория, както личи от даденото му име Авел, което означава „суета“ или „нищожество“. Ева вероятно е искала с това име да изрази, че след като не е намерила в първия син онова, което е очаквала, от втория вече не чака радост.
Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. Следователно, в самата първобитна човешка общност много рано възникват представители на двете първични човешки занимания – първообрази на бедуина (номада – Авел) и на фелаха (араб. fellāḥ, земеделеца – Каин).
Проф. А. П. Лопухин
Името на втория, познат от Библията, син на Адам се тълкува и превежда по различен начин: „дъх“, „нищожество“, „суета“ или, според Йосиф Флавий – „плач“. Подобно на предходното име, и това най-вероятно също е свързано с идеята за първите обещания. Колкото се е радвала Ева при раждането на първия син, от когото е очаквала голямо утешение за себе си, толкова се е и натъжила при раждането на втория, както личи от даденото му име Авел, което означава „суета“ или „нищожество“. Ева вероятно е искала с това име да изрази, че след като не е намерила в първия син онова, което е очаквала, от втория вече не чака радост.
Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. Следователно, в самата първобитна човешка общност много рано възникват представители на двете първични човешки занимания – първообрази на бедуина (номада – Авел) и на фелаха (араб. fellāḥ, земеделеца – Каин).