И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
Псалтир – глава 71 – стих 9
пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
Проф. А. П. Лопухин
“загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове”;
Тъй като в лицето на змията-изкусител се съединяваха, както видяхме, две отделни същества – злият дух и естествената змия, то всичко това едновременно се отнася и за двамата: за змията като видим инструмент – пряко и непосредствено, а за дявола, като нейния невидим подбудител – косвено и чрез аналогия. В частност, проклятието над естествената змия, което е по-сурово в сравнение с останалото творение, също подложено на тлението (Римл. 7:20), е като справедливо възмездие за нейното предишно превъзходство над него (Бит. 3:1):
“ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си”;
Според мнозинството авторитетни тълкуватели, пълзенето на змията по корема не е било някакво чудо, а е представлявало нейно природно свойство; но преди това това свойство не е имало особено значение – сега обаче то се превръща в символ на унижение и презрение (Втор. 32:24; Мих. 7:17), породено от отвращение към неговия носител. Същата по същество мисъл се съдържа и в следващите думи на текста – за яденето на земна прах: те образно изразяват същата идея за пълзенето на змията, което неизбежно води до вдишване на прах от земята и допир с различни нейни нечистотии. Приложено към дявола, тази последна метафора посочва унижението на сатаната, който вече е низвергнат от небето и по този начин сякаш е обречен да се влачи по земята, хранещ се с човешките пороци и злодеяния – преки последствия от неговите коварни внушения.