“благослови седмия ден”. Благославянето на този ден го прави участник в някакво особено благо, достоен за радост и запазване въпреки всички промени на времето. „и го освети.“ Първоначалното значение на използвания тук еврейски глагол в масоретския текст съдържа идеята за „отделяне“ за някакво по-висше предназначение, и оттук произтича и смисълът на „освещаването“, тоест предназначаване за светилище и за Бога. В частност, според библейската употреба, освещаването на времена означава тяхното отделяне за богослужение (4Цар. 10:20; Неем. 8:9). Това благословение и отделяне...
“благослови седмия ден”. Благославянето на този ден го прави участник в някакво особено благо, достоен за радост и запазване въпреки всички промени на времето.
„и го освети.“
Първоначалното значение на използвания тук еврейски глагол в масоретския текст съдържа идеята за „отделяне“ за някакво по-висше предназначение, и оттук произтича и смисълът на „освещаването“, тоест предназначаване за светилище и за Бога.
В частност, според библейската употреба, освещаването на времена означава тяхното отделяне за богослужение (4Цар. 10:20; Неем. 8:9). Това благословение и отделяне на седмия ден – като ден на благодарен и радостен покой, посветен на възпоменанието за творението и прославянето на Твореца – имало значение само за същества, надарени с разум, тоест за хората, които, вероятно, още оттогава започнали да спазват съботата в подражание на творческия покой на Бога. Макар че, строго погледнато, съботата получава характера на определена заповед едва в Моисеевото законодателство (Изх. 20:8; Втор. 5:12), съществува цял ред силни доказателства, че като форма на благочестив обичай тя се е практикувала много преди Моисей и че произходът ѝ в този смисъл е почти съвременен с началото на човешката история.
Проф. А. П. Лопухин
“благослови седмия ден”. Благославянето на този ден го прави участник в някакво особено благо, достоен за радост и запазване въпреки всички промени на времето.
„и го освети.“
Първоначалното значение на използвания тук еврейски глагол в масоретския текст съдържа идеята за „отделяне“ за някакво по-висше предназначение, и оттук произтича и смисълът на „освещаването“, тоест предназначаване за светилище и за Бога.
В частност, според библейската употреба, освещаването на времена означава тяхното отделяне за богослужение (4Цар. 10:20; Неем. 8:9). Това благословение и отделяне на седмия ден – като ден на благодарен и радостен покой, посветен на възпоменанието за творението и прославянето на Твореца – имало значение само за същества, надарени с разум, тоест за хората, които, вероятно, още оттогава започнали да спазват съботата в подражание на творческия покой на Бога. Макар че, строго погледнато, съботата получава характера на определена заповед едва в Моисеевото законодателство (Изх. 20:8; Втор. 5:12), съществува цял ред силни доказателства, че като форма на благочестив обичай тя се е практикувала много преди Моисей и че произходът ѝ в този смисъл е почти съвременен с началото на човешката история.