И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
В тези няколко думи на космогоничното видение се отразява цяла грандиозна картина на постепенното възникване на различни видове растителен, органичен живот на земята, произведен не чрез самопроизволно зараждане, а чрез специални сили и закони, дадени ѝ от Твореца. При това указанието, че покриването на земята с растения и дървета не е било моментален чудодеен акт, а е било направлявано от творческата сила по естествен път, очевидно се съдържа още в характера на самия библейски текст – както в обръщението на...
В тези няколко думи на космогоничното видение се отразява цяла грандиозна картина на постепенното възникване на различни видове растителен, органичен живот на земята, произведен не чрез самопроизволно зараждане, а чрез специални сили и закони, дадени ѝ от Твореца.
При това указанието, че покриването на земята с растения и дървета не е било моментален чудодеен акт, а е било направлявано от творческата сила по естествен път, очевидно се съдържа още в характера на самия библейски текст – както в обръщението на Бога към земята с повеление тя да произведе различни видове растения според вложените ѝ закони, така и в последователността, с която се изброяват видовете растителност, съвпадаща напълно с данните на съвременната геология: най-напред – зеленина или трева (геологическите папрати), после – цъфтяща растителност (гигантски лилии), и накрая – дървета (първични храсти и дървета) (3 Цар. 4:33).
Всемогъществото на Твореца от това, разбира се, в никаква степен не се накърнява, тъй като първоизточникът на жизнената енергия на земята е самият Бог, а неговата върховна мъдрост в такова целесъобразно устрояване на света се разкрива в цялата си сила и очевидност – за което изразително говори и апостол Павел в добре познатото място от Посланието до римляните (Рим. 1:20).
Проф. А. П. Лопухин
В тези няколко думи на космогоничното видение се отразява цяла грандиозна картина на постепенното възникване на различни видове растителен, органичен живот на земята, произведен не чрез самопроизволно зараждане, а чрез специални сили и закони, дадени ѝ от Твореца.
При това указанието, че покриването на земята с растения и дървета не е било моментален чудодеен акт, а е било направлявано от творческата сила по естествен път, очевидно се съдържа още в характера на самия библейски текст – както в обръщението на Бога към земята с повеление тя да произведе различни видове растения според вложените ѝ закони, така и в последователността, с която се изброяват видовете растителност, съвпадаща напълно с данните на съвременната геология: най-напред – зеленина или трева (геологическите папрати), после – цъфтяща растителност (гигантски лилии), и накрая – дървета (първични храсти и дървета) (3 Цар. 4:33).
Всемогъществото на Твореца от това, разбира се, в никаква степен не се накърнява, тъй като първоизточникът на жизнената енергия на земята е самият Бог, а неговата върховна мъдрост в такова целесъобразно устрояване на света се разкрива в цялата си сила и очевидност – за което изразително говори и апостол Павел в добре познатото място от Посланието до римляните (Рим. 1:20).