Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 8

Онези, които по-горе апостолът нарече „оскърбяващи“ солуняните, сега определя като „непознаващи Бога“. По този начин той много мъдро показва, че въздаянието при всички случаи ще настъпи. Защото, ако Бог не отмъсти заради вас, то заради Самия Себе Си непременно ще въздаде на Своите врагове.

Това е казано, за да бъдат солуняните напълно уверени, че техните гонители неизбежно ще понесат наказание; а предходното – за да получат утешение от мисълта, че Бог ще накаже гонителите им и заради честта на самите тях, понеже наказва онези, които пречат на другите да слушат Неговото слово – каквито са и вашите сегашни гонители.

Изразът „в пламенен огън“ може да се отнесе или към думите „Който въздава отмъщение“, сякаш апостолът казва: наказвайки невярващите с огъня на геената; или пък към самото явяване на Христос, което ще бъде „в пламенен огън“, както казва Давид: „Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му“ (Пс. 96:3), а Даниил: „Огнена река излизаше и минаваше пред Него“ (Дан. 7:10).

Забележи също, че изразът „в пламенен огън“ означава огън, който изгаря, но не просветлява. За грешниците огънят ще бъде само изгарящ, но не и светоносен; за праведниците – светоносен, но не изгарящ.

„Отмъщение“ – ἐκδίκησις – означава пълно и съвършено въздаяние. И тук отново на Христос се приписва роля, която в Стария Завет принадлежи на Самия Бог като извършител на съда.

Думите „на ония, които не познават Бога и не се покоряват на Евангелието“ сочат към две групи хора: от една страна, към онези, които, макар да не са имали възможност да чуят словото на Евангелието, все пак отхвърлят светлината на естественото богопознание, чрез която Бог в известна степен им се открива; от друга страна – към онези, които, независимо дали са езичници или юдеи, след като са чули словото на Евангелието, въпреки това отказват да го приемат (Lightfoot, op. cit., с. 103).