„Затова и въздишаме.“ Апостолът привежда още едно свидетелство за вярата ни в бъдещото прославление на тялото. Той повтаря мисълта, изразена и в Посланието до Римляните (Рим. 8:23): самото „стенание“, копнежът по новото тяло, вече е знак, че то действително ще ни бъде дарено. Според тълкуването на блаж. Теодорит вместо „ще се облечем“ по-точно е да се преведе „ще се преоблечем“ (ἐπενδύσασθαι), „ще се пременим“. Този израз подчертава, че няма да получим друго, различно тяло, а че настоящото ни тяло ще...
„Затова и въздишаме.“ Апостолът привежда още едно свидетелство за вярата ни в бъдещото прославление на тялото. Той повтаря мисълта, изразена и в Посланието до Римляните (Рим. 8:23): самото „стенание“, копнежът по новото тяло, вече е знак, че то действително ще ни бъде дарено.
Според тълкуването на блаж. Теодорит вместо „ще се облечем“ по-точно е да се преведе „ще се преоблечем“ (ἐπενδύσασθαι), „ще се пременим“. Този израз подчертава, че няма да получим друго, различно тяло, а че настоящото ни тяло ще бъде преобразено и „облечено“ в нетление.
Проф. А. П. Лопухин
„Затова и въздишаме.“ Апостолът привежда още едно свидетелство за вярата ни в бъдещото прославление на тялото. Той повтаря мисълта, изразена и в Посланието до Римляните (Рим. 8:23): самото „стенание“, копнежът по новото тяло, вече е знак, че то действително ще ни бъде дарено.
Според тълкуването на блаж. Теодорит вместо „ще се облечем“ по-точно е да се преведе „ще се преоблечем“ (ἐπενδύσασθαι), „ще се пременим“. Този израз подчертава, че няма да получим друго, различно тяло, а че настоящото ни тяло ще бъде преобразено и „облечено“ в нетление.