Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
Книга на Иова – глава 4 – стих 19
толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 9 – стих 11
Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
Проф. А. П. Лопухин
Противопоставянето между вътрешното духовно величие на вярващите и тяхната тленна телесност не може да бъде трайно. На мястото на сегашното тяло вярващите ще получат ново, което ще съответства на обновеното им вътрешно състояние. Тази надежда се утвърждава в нас от Самия Бог, Който ни е дал Своя Дух като залог на бъдещата слава.
„Знаем“ – апостолът има предвид всички вярващи, а не само себе си, защото бъдещото прославено тяло е обещано на всички. Откъде идва това знание? От апостолското учение (срв. 1 Кор. 15), а за самия Павел – и от особено благодатно откровение.
„земното наше жилище, тая хижа“ – така апостолът нарича човешкото тяло, дадено ни за кратко време и подлежащо на разрушение. Образът е на шатра или палатка, поставена временно и лесно разглобима – символ на преходността.
„ние имаме“ – това не означава, че новото тяло вече съществува в пълнотата си сега. Ако апостолът имаше предвид това, би противоречал на собственото си учение, че прославеното тяло възниква след възкресението (срв. 1 Кор. 15:42–43). Тук той говори с увереността на вярата, като прескача междинното състояние и насочва вниманието направо към окончателната цел.
„от Бога дом на небесата“ – за разлика от сегашното тяло, което получаваме по естествен път чрез раждането и което носи белезите на земния Адам (срв. 1 Кор. 15:47), новото тяло ще бъде дар от Бога. Това е гаранция за неговото превъзходство. То е предназначено за небесния живот – за новото и съвършено творение.
„жилище неръкотворно, вечно“ – тук се подчертава разликата между човешкото и Божието дело. Построеното от човешки ръце е преходно и подлежи на разпад, докато онова, което идва от Бога, е трайно и вечно.