„А не както Моисей“: ние нищо не скриваме и не приличаме на Моисей, който скривал от израилтяните сиянието на лицето си (вж. Изх. 34:33–35). Апостолът не иска да принизи с това сравнение Моисей, а само посочва неговата педагогическа мъдрост, която го е подбудила да скрие сиянието от евреите. „Към края на преходното“ (εἰς τὸ τέλος τοῦ καταργουμένου, букв. към края на отменяемото, на обезсилваното), тоест за да не стигнат до убеждението, че законът и законовото служение трябва да имат край....
„А не както Моисей“: ние нищо не скриваме и не приличаме на Моисей, който скривал от израилтяните сиянието на лицето си (вж. Изх. 34:33–35). Апостолът не иска да принизи с това сравнение Моисей, а само посочва неговата педагогическа мъдрост, която го е подбудила да скрие сиянието от евреите.
„Към края на преходното“ (εἰς τὸ τέλος τοῦ καταργουμένου, букв. към края на отменяемото, на обезсилваното), тоест за да не стигнат до убеждението, че законът и законовото служение трябва да имат край. Това би ги накарало да се отнасят пренебрежително към изискванията на закона. А че законът с времето трябва да изгуби задължителната си сила, те биха могли да се досетят, ако бяха забелязали отслабването на сиянието върху лицето на Моисей.
Апостолът тук допълва, очевидно въз основа на юдейското предание, обяснението на подбудите, които са ръководили Моисей, когато той покривал лицето си. Подобни тълкувания апостолът дава и в Първото послание до коринтяни (1 Кор. 10:1 и сл.) и в Посланието до галатяни (Гал. 4:21 и сл.).
За разлика от това, апостолското служение в Христос е открито и неприкрито. Там няма нужда от покривало, защото славата не избледнява и не се отменя.
Проф. А. П. Лопухин
„А не както Моисей“: ние нищо не скриваме и не приличаме на Моисей, който скривал от израилтяните сиянието на лицето си (вж. Изх. 34:33–35). Апостолът не иска да принизи с това сравнение Моисей, а само посочва неговата педагогическа мъдрост, която го е подбудила да скрие сиянието от евреите.
„Към края на преходното“ (εἰς τὸ τέλος τοῦ καταργουμένου, букв. към края на отменяемото, на обезсилваното), тоест за да не стигнат до убеждението, че законът и законовото служение трябва да имат край. Това би ги накарало да се отнасят пренебрежително към изискванията на закона. А че законът с времето трябва да изгуби задължителната си сила, те биха могли да се досетят, ако бяха забелязали отслабването на сиянието върху лицето на Моисей.
Апостолът тук допълва, очевидно въз основа на юдейското предание, обяснението на подбудите, които са ръководили Моисей, когато той покривал лицето си. Подобни тълкувания апостолът дава и в Първото послание до коринтяни (1 Кор. 10:1 и сл.) и в Посланието до галатяни (Гал. 4:21 и сл.).
За разлика от това, апостолското служение в Христос е открито и неприкрито. Там няма нужда от покривало, защото славата не избледнява и не се отменя.