Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 9 – стих 22
за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Павел разкрива дълбокото си пастирско съчувствие към вярващите. Когато някой в Църквата е слаб във вярата, изпитва съмнения или пада в грях, Павел не остава безразличен. Той съпреживява тяхната слабост и страда заедно с тях. Когато някой бива съблазнен и отклонен от правия път, апостолът преживява това като дълбока рана. Той се възпламенява от ревност за спасението на вярващите и от болка заради тяхното духовно падане.