Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 5 – стих 14

„Молим ви още, братя, вразумявайте безчинните.“

Тук апостолът се обръща към учителите. Не със строгост, казва той, нито с надменност правете забележки, а с кротост „вразумявайте“. Защото, когато на човека се прави строго порицание, той може да изпадне в отчаяние и да стане още по-дързък. „Безчинни“ са онези, които постъпват против установеното от Бога. Бог е определил на всекиго неговия чин; който престъпва този ред, е безчинник. Пияницата, хулителят, користолюбецът и всички, които съгрешават, живеят безчинно.

„Утешавайте малодушните.“

Малодушен е онзи, който не понася изпитанието. Именно той е посятото на каменисто място (Мат. 13:5). Следователно и той се нуждае от подкрепа.

„Поддържайте немощните.“

Тоест подкрепяйте немощните във вярата, както казва и на друго място: „Немощния във вярата приемайте“ (Рим. 14:1).

„Бъдете към всички дълготърпеливи.“

И към безчинните, и към малодушните, и към немощните. Защото именно дълготърпението е най-подходящото средство за учителя, способно да обърне всички, дори и най-грубите.

„Вразумявайте безчинните“ (ἀτάκτους) – строго погледнато, това означава: „онези, които не се държат в строя“, тоест изразът съдържа намек за военната дисциплина.

Ellicott смята, че тук вероятно се намеква за пренебрегването на задълженията и обичайните занимания, в което солуняните изпадали поради погрешните си възгледи относно времето на Христовото пришествие. Това разбиране се потвърждава и от места като 1 Сол. 4:11–12.

„Утешавайте малодушните“ – тоест онези, които са изгубили душевното си равновесие, може би поради прекомерната скръб за починалите или поради страх от гонения.

„Бъдете към всички търпеливи“ – не давайте място на раздразнение спрямо слабите, а се отнасяйте към всички с търпение, благоразумие и любов.