Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 5 – стих 12

Понеже каза: „увещавайте се един другиго“, за да не заключат от това, че той самите тях възвежда в достойнството на учители и за да не се надигнат срещу своите учители, апостолът казва: макар да ви поверих взаимното назидание, все пак ви увещавам да се отнасяте към тях с почит. Защото учителите са принудени да понасят много трудности, а оказваната им почит, разбира се, донякъде облекчава тези трудове.

„И които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват.“

Ако почиташ онези, които се застъпват за тебе пред човек, то колко повече трябва да проявяваш пълна признателност към онези, които се застъпват за тебе пред Бога?

„В Господа“ – тоест той предстоятелства не в светски дела, а в духовните, които са в Господа: моли се за тебе, възражда те чрез кръщението, бди над тебе, наставлява те и те лекува; ако го повикаш и посред нощ, той идва.

Виждаш ли по какъв начин той предстоятелства за тебе?

След като съветва солуняните да се увещават и назидават взаимно (ст. 11), апостолът веднага преминава към друг недостатък сред солунските християни – липсата на дължимото уважение към църковните предстоятели, на които по право принадлежи служението на учителството и наставлението. Апостолът бърза да предотврати възможността някой да си присвои неправомерно това служение.

Солуняните трябва да ценят и уважават (εἰδέναι) онези, които се трудят между тях. Кои именно са те, се пояснява чрез следващите две определения: προϊσταμένους – „предстоятелстващи“, и νουθετοῦντας – „наставляващи“.

Тук несъмнено се има предвид една и съща група лица, тъй като и трите причастия са свързани с един общ член. Става дума именно за презвитерите, на които по същество принадлежат две основни функции – предстоятелството и учителството.

Апостолът съветва вярващите не само да ги ценят и уважават, но да правят това в дух на любов.