Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 6

„и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си“

По-горе апостолът говори за блуда изобщо, а сега говори за прелюбодеянието, което с основание нарича користолюбие и престъпване на границата. Защото Бог е дал на всекиго жена и е поставил граници на природата, като е определил съжителството с тази една жена. Затова користолюбието тук се отнася именно до това дело, тоест до престъпното съжителство и то спрямо брата.

„защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме.“

Не мисли, казва, че говоря това само по отношение на братята; не, не трябва да се посяга и на жените на други хора, нито изобщо на неомъжени жени или на жени с разпуснат живот. Защото за всичко това Господ наказва. Не вършим тези неща безнаказано, но ще понесем наказание, много по-тежко от удоволствието, което сега получаваме от тях.

Виж: отначало апостолът моли, после засрамва, като казва: „както и езичниците“; след това с доводи показва мерзостта на този порок, като го нарича користолюбие; накрая заплашва с наказание и им напомня, че вече многократно са чували това от него.

Шестият стих продължава да разяснява мисълта на ст. 3–4. В ст. 3–4 се забранява πορνεία, а в ст. 6 се посочва крайната укоримост на μοιχεία. По повод този стих св. Йоан Златоуст казва: ἐνταῦθα περὶ μοιχείας φησίν· ἀνωτέρω δὲ καὶ περὶ πορνείας πάσης или „тук говори за прелюбодеянието, а по-горе и за всякакъв блуд“ (Migne, PG 62, с. 424).

Да се разбира този стих като забрана на лихварството и користолюбието не позволява, първо, самият контекст, и особено ст. 7, а второ, изразът τὸ πράγματι, тоест „в това нещо“. Понеже е употребен с определителен член, той пряко сочи към предмета, за който вече става дума, а именно греховете на плътската похот.