Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 8

От тях „словото Господне“ (вж. 2 Сол. 3:1; срв. 1 Петр. 1:25 и Кол. 3:16), подобно на гръм, се разнесло не само по Македония и Ахаия, но и „навред“ тяхната вяра в Бога (ἡ πρὸς τὸν Θεόν) станала предмет на обсъждане.

Но как апостолът е могъл да каже, че тяхната вяра е станала известна „навред“, когато Солунската църква била основана от него съвсем наскоро? Какъв е смисълът на израза ἐν παντὶ τόπῳ? Разбира се, няма нужда особено да се настоява върху буквалното разбиране на този израз (срв. Кол. 1:6; Рим. 1:8), още повече предвид не съвсем правилната граматическа конструкция на изречението на това място. От граматическа гледна точка изречението би трябвало да завършва с израза ἐν παντὶ τόπῳ.

От друга страна, Солун, като голям търговски център и разположен на Via Egnatia, представлявал прекрасен изходен пункт за разпространяването на словото Божие, което оттук достигнало до цяла Македония и Ахаия, както и удобен център, от който вестите за живота на Солунската църква могли бързо да се разпространяват. Където и да отивал апостолът, славата за солуняните вече го изпреварвала.

Той говори за тяхната вяра като за насочена „към Бога“ (ἡ πρὸς τὸν Θεόν), с което несъмнено подчертава предишното им служение на идолите, от което те се отвърнали и се обърнали „към Бога живаго и истиннаго“ (1 Сол. 1:9).

„Защото от вас проехтя словото Господне“

Славата за вашата добродетел е направила така, че проповедта да стане известна на всички и вие сте се показали като учители на всички. Изразът „проехтя“ напомня за тръба, която звучи силно и се чува надалеч.

„не само в Македония и Ахаия, но и навред се пронесе славата за вашата вяра в Бога“

Вашият пример, казва апостолът, изпълни Македония и Гърция със словото и учението, а всяко място – с удивление от това, че за толкова кратко време сте проявили такава вяра. Сякаш говори за нещо одушевено, апостолът употребява израза „се пронесе“.

„тъй че няма нужда ние нищо да казваме.“

Толкова силна и действена е славата за вашата вяра, че хората дори не чакат ние да кажем нещо за вас; напротив, всеки път, когато започнем да говорим, за да подтикнем и тях към същата ревност, те ни изпреварват със своите разкази за вашите подвизи.