за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 4 – стих 8
прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Петър подробно описва в какво точно се състои християнската надежда. Тя е наречена „наследство“ (εἰς κληρονομίαν) – както по аналогия със земята, обещана в Стария Завет (Бит. 15:18), така и в пълнотата на новозаветното разбиране – духовните блага на Христовото Царство, които християните наследяват (Мат. 5:5; Гал. 4:7), най-вече вечното блаженство на небесата (Евр. 9:15).
Това наследство апостол Петър нарича с три характеристики:
„нетленно“ (ἄφθαρτον) – то не подлежи на разруха или изчезване;
„чисто“ (ἀμίαντον) – то е чисто, свято, недокоснато от грях или зло;
„неувяхващо“ (ἀμάραντον) – вечно свежо, неизменяемо, винаги в пълния си блясък.
Тоест, това небесно наследство, към което се стремят християните, не подлежи тление и гибел (Мат. 6:19–20), а е съвършено, вечно и непреходно.
Това наследство, според апостола, „се пази“ (τετηρημένη) на небесата за християните – образ, взет от земната практика, при която родители пазят съкровища на сигурно място за своите деца. Но не само самите небесни съкровища се съхраняват за вярващите – и самите те, в изпълнение на молитвата на самия Господ Иисус Христос в Неговата Първосвещеническа молитва, се пазят и закрилят от Божията сила (срв. Фил. 4:7) – „чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време“.