Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 5 – стих 5

“да го предадете на сатаната”. Този израз се среща само още веднъж – в 1 Тим. 1:20. Някои тълкуватели смятат, че той означава просто отлъчване от Църквата, но там ъжеучителите Именей и Филит, споменати в 1 Тим., са предадени на сатана за да се научат да не хулят Бога.

Други, обръщайки внимание на израза “за омаломощаване на плътта”, разбират предоставянето на грешника “в ръцете на сатана”, така че последният, поради своята злоба и жестокост, да го измъчва. В Свещеното Писание на сатаната често се приписва власт да причинява физически страдания (напр. историята на Йов; Лука 13:16; 2 Кор. 12:7). Той е изпълнен с такава злоба към хората, че при всяка възможност ги напада и ги измъчва, без да прави разлика дали са грешници или праведници, и без да съобразява дали това служи или вреди на властта му над света. В крайна сметка телесните страдания, които грешникът трябва да понесе от дявола (например болест), трябва да го доведат до себеосъзнаване и покаяние.

“за омаломощаване на плътта” (εἰς ὄλεθρον τῆς σαρκός). Тези, които разбират израза “предаване на сатана” като отлъчване от църквата, виждат тук “нравствено” страдание на плътта, тоест потискане на греховните стремежи чрез разкаяние, предизвикано от отлъчването. Други разбират тези думи като действително телесно отслабване, което завършва със смърт.

“в деня на Господа”. Има се предвид времето на последния съд над света, който Господ Иисус Христос ще извърши при второто Си пришествие.

При всяко едно тълкувание обаче разкаянието за извършения грях трябва да бъде принесено преди смъртта, защото след това покаяние не е възможно (срв. притчата за бедния Лазар и богаташа).