Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 5 – стих 4

“като се съберете”. Съдът над престъпника трябва да бъде извършен от самите коринтски християни. На това събрание духовно ще присъства и самият апостол. Присъдата трябва да бъде произнесена „в името на Господа Иисуса Христа“, с увереност, че тя ще бъде изпълнена „чрез силата на нашия Господ Иисус Христос“.

Апостолът има предвид обещанието на Христос, дадено на апостолите: “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. … защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:18-20). Да “свържат” престъпника означава, да произнесат съд над него. Ако в събранието има единодушие, то Христос ще изпълни решението им в отговор на тяхната обща молитва.

“и моят дух”. Апостолът чувства своето единство с Христос (Гал. 2:20) и затова дръзва да каже, че където Христос невидимо присъства, там е и той, Павел, още повече в събранието на Коринтската църква, която сам е основал. За подобно духовно „пребиваване“ той намеква и във 2 Кор. 12:3: „не знам в тяло или извън тяло“ (бях грабнат до третото небе).

“със силата на нашия Господ”. Тези думи се отнасят към следващия глагол: „да предадете“. Човешкото действие тук се съединява с Божията сила, поради което и е действено.