Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 5 – стих 2

“А вие сте се възгордели”. Гордеете се с учението на този блудник, понеже бил мъдър. Забележи мъдростта на апостола: той никъде не отправя думите си към самия блудник, като към човек безчестен и недостоен да бъде изведен на показ, но говори с останалите, все едно престъплението е общо.

“вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня”. Трябваше, казва той, да плачете, защото позорът се е разпространил върху цялата Църква; трябваше със сълзи да се молите, като за болест и зараза, „за да бъде изваден измежду вас“, тоест да бъде отсечен от вас като обществено зло. И тук отново не споменава името на блудника, а казва: „онзи, който е извършил тая работа“.

“А вие сте се възгордели”. Ако коринтските християни представляваха сплотена общност, която има съзнание за високото и свято призвание, което имат, те без съмнение, узнали за такава постъпка от един свой събрат, биха се облекли в траур, както прави семейството  при загуба на своя глава. Но те били толкова увлечени от мисълта за собственото си съвършенство, че не обърнали внимание на този случай.

“за да се махне из средата ви”. Това не зависи от решението на самите коринтяни, следователно тук апостолът има предвид не просто църковно отлъчване. Но ако коринтските християни се бяха молили със скръб, то Бог би отговорил на техните молитви. Глаголът „отстранявам“ (αἴρειν) в Стария Завет понякога се употребява за обозначаване на смъртно наказание над нарушителите на Закона (Вт. 21:19–21).