Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 3 – стих 15
това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Павел вече е казал (1Кор. 1:23–24), че Разпнатият Христос е не само Божия сила, но и Божия премъдрост. Сега той развива тази мисъл и разкрива свръхестествения произход на евангелската мъдрост. Поради тази причина тя е недостъпна за човешкия разум (ст. 6–9). Павел обяснява по какъв начин тя може да бъде позната и предавана на други (ст. 10–13). В този контекст той говори за християнското съвършенство, което прави човека способен да разбира Божията премъдрост (ст. 14–16).
Темата, започната с този стих, завършва с 4 стих на 3-та глава. Макар кръстът сам по себе си да не е „мъдрост“ за света, за онзи, който е вкусил благодатта на изкуплението чрез Христовия Кръст, той става източник на всяко просвещение и висша мъдрост.
„Мъдростта“, за която тук говори апостолът, не е просто проповед за Христос, а размисъл за същността и основите на християнството, за Божия промислителен план. Такива размишления апостолът предлага например в Посланието до римляните (гл. 9 – 11), в Посланието до ефесяните (гл. 1), до колосяните (гл. 1) или в 15-та глава на същото послание. Но да говори за това не е дело на мисионера, а на учителя. Мисионерът се обръща главно към сърцето на грешника и му посочва Кръста като средство за спасение; учителят развива познанието на вярващите и укрепва чувството им за християнска любов.
Това разбиране на думата „мъдрост“ се подсказва от израза „между съвършените“. Думата „съвършен“ (τέλειος) тук явно има особен смисъл, различен от „вярващ“ (πιστός). В 1Кор. 3:1 вместо нея се използва „духовен“ (πνευματικός), противопоставено на „младенец“. В тези текстове „младенец“ означава вярващ, който току-що е влязъл в Църквата и се нуждае от духовно укрепване. Следователно под „съвършен“ трябва да разбираме християнин, достигнал духовна зрелост, за разлика от християнина-дете, човек, който е достатъчно, макар и не напълно (срв. Фил. 3:12–17), утвърден в християнската вяра и живот.
Когато апостолът е сред такива утвърдени във вярата, той смята за свое право да им разкрива „съкровищата на мъдростта“, съдържащи се в Евангелието (срв. Кол. 2:3). В този случай той действа вече не като проповедник, а като учител.
„мъдрост не на този век.“ Коринтяните смятали, че християнството е просто усъвършенствана форма на гръцката философия. Апостолът обаче казва, че възвестяваната от него мъдрост не е плод на човешкия ум („века сего“ — срв. 1Кор. 1:20).
„преходните властници на този свят.“ Някои тълкуватели разбират под тези „властници“ демоните, позовавайки се на Йоан 12:31 и Еф. 6:12. Но според апостола тъкмо тези „властници на века“ са разпнали Христа (ст. 8), следователно те са хора, не демони. Освен това апостолът твърди, че ако бяха познали Божията мъдрост, те не биха разпнали Господа, а това не може да се каже за демоните, които знаеха кой е Христос и все пак Му се противопоставяха.
По-добре е да разбираме под тези „властници“ хора като Ирод, Пилат и фарисеите, които стояли начело на юдейския народ и почти несъзнателно съдействали за осъществяването на Божия промислителен план.
„преходните.“ Колкото повече Евангелието се утвърждава в света, толкова повече земните представители на човешката мъдрост губят властта си.