Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 11 – стих 3
Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.
Проф. А. П. Лопухин
“Когато пък Му бъде подчинено всичко”. Според по-разпространеното и прието четене тук трябва да се превежда не „когато покори“, а „когато се подчини“ или „когато бъде подчинено“.
“тогава и Сам Синът ще се подчини”. Тук апостолът се връща към мисълта, изказана още в стих 24. Там той говори за настъпването на „края“, а в стихове 25–27 прави вметнати пояснения за това, какво трябва да го предхожда. Сега той казва още по-ясно, че самият „край“ ще се състои именно в подчинението на Сина и заедно с Него и на целия свят, на Бога.
Подчинението на Сина на Отца ще бъде напълно доброволно (Синът „ще се подчини“, а не „ще бъде подчинен“). Според тълкуването на св. Йоан Златоуст, това подчинение означава пълното съгласие на Сина с Отца. По мнението на блажени Августин, тук се съдържа намек, че Синът ще представи избраните на благоволението на Отца. Други тълкуватели отнасят това подчинение само към човешката природа на Сина, или пък го разбират като прекратяване на посредничеството на Христос между Бога и човека. Най-правдоподобно е последното тълкуване.
На Сина, като Изкупител и Ходатай за човечеството, е било дадено върховенство над Църквата и света с определена цел и за определено време. След като тази цел бъде постигната, Синът отново заема Своето вечно положение на Син. Това обаче не означава никаква загуба за Него: не Той слиза от Божия престол, а Неговите поданици заедно с Него се възкачват на този престол. Синът се връща в положението, което е оставил временно, за да извърши Своето месианско служение – Той престава да бъде посредник в Божието управление на света, защото Бог Сам влиза в непосредствено общение с човека.
“Му бе всичко подчинил”. Така Синът ще върне на Отца онова, което сам е получил от Него.
“за да бъде Бог всичко у всички”. Тези думи обясняват защо Синът предава всичко на Отца. Преди това Бог се е откривал на света чрез Сина – Той е бил „всичко и във всичко“ (Кол. 3:11). Но Синът използва това Свое положение, за да доведе всичко обратно към Бога и най-вече, Бог да стане „всичко“ във вярващите.
Важно е да се отбележи, че апостолът тук казва „Бог“, а не „Отец“. Оттук е ясно, че той мисли Бога в пълнотата на Неговото битие, като Отец, Син и Свети Дух.
„Всичко у всички“, по-точно: „всичко за всички“ или „във всички (хора)“. Бог ще живее във всички, във всеки отделен вярващ, ще действа чрез тях. Подобно на Христос по време на земния Му живот, те ще бъдат носители на Божията святост и любов, и чрез тях Бог ще изпълва със Себе Си всичко (срв. Иоан 17:21).