Апостолът изброява различните дарования на Светия Дух, като е напълно възможно това изброяване да не е изчерпателно. На първо място той поставя „словото на мъдростта“ (λόγος σοφίας). С този израз апостолът обозначава такава реч, която дълбоко и широко осветлява както теоретическите, така и практическите учения на християнството, при което нейното изложение стои на равнището на най-добрите ораторски произведения. До този дар на Светия Дух стои „словото на знанието“ (λόγος γνώσεως). Ако „мъдростта“ обозначава нещо дадено, трайно присъстващо в човека, то...
Апостолът изброява различните дарования на Светия Дух, като е напълно възможно това изброяване да не е изчерпателно. На първо място той поставя „словото на мъдростта“ (λόγος σοφίας). С този израз апостолът обозначава такава реч, която дълбоко и широко осветлява както теоретическите, така и практическите учения на християнството, при което нейното изложение стои на равнището на най-добрите ораторски произведения.
До този дар на Светия Дух стои „словото на знанието“ (λόγος γνώσεως). Ако „мъдростта“ обозначава нещо дадено, трайно присъстващо в човека, то „знанието“ съдържа в себе си идеята за лично търсене, за особено напрежение на умствените способности на човека. Все пак трябва да се отбележи, че и знанието се придобива от човека със съдействието на Светия Дух. Предметът на знанието е същият, както и предметът на мъдростта. Апостолът разглежда този дар, когато той се прилага за назиданието на Църквата; затова и говори за „слово“ на знанието.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът изброява различните дарования на Светия Дух, като е напълно възможно това изброяване да не е изчерпателно. На първо място той поставя „словото на мъдростта“ (λόγος σοφίας). С този израз апостолът обозначава такава реч, която дълбоко и широко осветлява както теоретическите, така и практическите учения на християнството, при което нейното изложение стои на равнището на най-добрите ораторски произведения.
До този дар на Светия Дух стои „словото на знанието“ (λόγος γνώσεως). Ако „мъдростта“ обозначава нещо дадено, трайно присъстващо в човека, то „знанието“ съдържа в себе си идеята за лично търсене, за особено напрежение на умствените способности на човека. Все пак трябва да се отбележи, че и знанието се придобива от човека със съдействието на Светия Дух. Предметът на знанието е същият, както и предметът на мъдростта. Апостолът разглежда този дар, когато той се прилага за назиданието на Църквата; затова и говори за „слово“ на знанието.