Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
От Матея свето Евангелие – глава 16 – стих 17
Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 39
А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 11
и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Проф. А. П. Лопухин
Сега, в християнството, няма защо да се боим от това бесовско влияние. Не бива да се мисли, че християните, чието възторжено състояние може да е напомняло на коринтяните възторга на езическите прорицатели, са се превърнали в играчка в ръцете на бесовската сила. Никой от онези, които говорят в Божия Дух в богослужебното събрание, „няма да произнесе анатема на Иисус“, няма опасност бесовската сила да подбуди към това говорещия в Божия Дух.
От друга страна, не бива да се презират онези учители на вярата, които с прости думи изповядват в Църквата Божественото достойнство на Иисус Христос. Макар те да не се намират в такова възторжено състояние, каквото е било у говорещите в Божия Дух на различни езици, и те биват движени от Светия Дух да изповядват вярата си в Иисус. Коринтяните трябва да се научат да ценят всяко изповядване на Христос, дори когато то не е облечено в онези ярки форми, в които се е проявявала речта на говорещите в Божия Дух на различни езици – едно от най-впечатляващите дарования на ранната Църква.
„Затова“, т.е. с оглед на неволните сравнения, правени между духовните дарования в Църквата и начина на говороне на езическите прорицатели.
„говори чрез Дух Божи“, т.е. намиращ се в състояние на духовен възторг, при което почти се изгубват волята и самосъзнанието.
„анатема на Иисус“, т.е. няма да каже, че името на Иисус трябва да бъде изличено от паметта на хората. Думата ἀνάθεμα в превода на Седемдесетте и в Новия Завет означава предмет или лице, предадени от Бога на унищожение (Втор. 7:25; Гал. 1:8). Апостолът говори за анатема „на Иисус“, а не „на Христос“, защото има предвид възможна реч, например в юдейски събрания, на някой фанатично настроен юдеин за Христос; такъв фанатик, разбира се, би наричал Христос просто „Иисус“.
„да нарече“ в смисъл на „да изповяда“, т.е. да изповяда от цялото си сърце и с пълно убеждение, подобно на дякона-първомъченик Стефан, който изповядал Иисус като Господ (Деян. 7:59).