На апостола било съобщено за още по-сериозни безредици в живота на коринтската християнска община. По време на богослужебните събрания ясно се проявявала онази разпокъсаност и партийност, за която той вече е говорил в първите четири глави на посланието (ст. 17–19). Освен това, при същите тези събрания, по време на извършването на тайнството на светата Евхаристия, когато се е провеждала и предшестващата я т.нар. „вечеря на любовта“, всеки е бързал сам да изяде донесената от него храна, без да се съобразява...
На апостола било съобщено за още по-сериозни безредици в живота на коринтската християнска община. По време на богослужебните събрания ясно се проявявала онази разпокъсаност и партийност, за която той вече е говорил в първите четири глави на посланието (ст. 17–19). Освен това, при същите тези събрания, по време на извършването на тайнството на светата Евхаристия, когато се е провеждала и предшестващата я т.нар. „вечеря на любовта“, всеки е бързал сам да изяде донесената от него храна, без да се съобразява с онези, които нямали нищо.
Апостолът изобличава ненормалността и духовната опасност на подобно поведение. Значението на тайнството на светата Евхаристия е изключително голямо: тук се извършва безкръвната жертва в памет на единствената и спасителна жертва, която Христос е принесъл за човешкия род. Затова онзи, който пристъпва към Тялото и Кръвта Господни без нужното благоговение, поема върху себе си тежка отговорност пред Бога.
Именно поради това, свидетелства апостолът, в коринтската община зачестили случаи на болести и дори внезапна смърт сред вярващите – като Божие наказание за недостойното и лекомислено участие в тайнството, без покаяние и без правилна вътрешна нагласа.
Изразът „няма да ви похвалявам“ показва ясно, че тук апостолът не намира място за снизхождение. По-рано той е могъл да похвали коринтските християни (ст. 2), въпреки някои нередности в поведението им. Тук обаче това вече е невъзможно.
Няма противоречие между двете оценки. В предишния случай е ставало дума за въпроси на църковен ред и дисциплина, докато тук проблемът е много по-дълбок: липса на благоговение и духовна трезвост при извършването на най-святото църковно действие. Похвалата за това, че коринтяните като цяло пазят апостолските предания, не се отнема; но тя не може да покрие тежкия им грях спрямо тайнството.
Думите „не за по-добро се събирате, а за по-лошо“ означават, че техните богослужебни събрания, вместо да укрепват любовта и единството помежду им, всъщност задълбочават разделенията и влошават взаимоотношенията в общността.
Проф. А. П. Лопухин
На апостола било съобщено за още по-сериозни безредици в живота на коринтската християнска община. По време на богослужебните събрания ясно се проявявала онази разпокъсаност и партийност, за която той вече е говорил в първите четири глави на посланието (ст. 17–19). Освен това, при същите тези събрания, по време на извършването на тайнството на светата Евхаристия, когато се е провеждала и предшестващата я т.нар. „вечеря на любовта“, всеки е бързал сам да изяде донесената от него храна, без да се съобразява с онези, които нямали нищо.
Апостолът изобличава ненормалността и духовната опасност на подобно поведение. Значението на тайнството на светата Евхаристия е изключително голямо: тук се извършва безкръвната жертва в памет на единствената и спасителна жертва, която Христос е принесъл за човешкия род. Затова онзи, който пристъпва към Тялото и Кръвта Господни без нужното благоговение, поема върху себе си тежка отговорност пред Бога.
Именно поради това, свидетелства апостолът, в коринтската община зачестили случаи на болести и дори внезапна смърт сред вярващите – като Божие наказание за недостойното и лекомислено участие в тайнството, без покаяние и без правилна вътрешна нагласа.
Изразът „няма да ви похвалявам“ показва ясно, че тук апостолът не намира място за снизхождение. По-рано той е могъл да похвали коринтските християни (ст. 2), въпреки някои нередности в поведението им. Тук обаче това вече е невъзможно.
Няма противоречие между двете оценки. В предишния случай е ставало дума за въпроси на църковен ред и дисциплина, докато тук проблемът е много по-дълбок: липса на благоговение и духовна трезвост при извършването на най-святото църковно действие. Похвалата за това, че коринтяните като цяло пазят апостолските предания, не се отнема; но тя не може да покрие тежкия им грях спрямо тайнството.
Думите „не за по-добро се събирате, а за по-лошо“ означават, че техните богослужебни събрания, вместо да укрепват любовта и единството помежду им, всъщност задълбочават разделенията и влошават взаимоотношенията в общността.