„Съвест разбирам не своята“. Силният във вярата, като се отказва по време на обед у езичник от идоложертвено месо заради ползата на своя брат, който е по-слаб във вярата, изобщо не се отказва от своите убеждения и права; неговата съвест остава независима от съвестта на брата му по вяра дори и тогава, когато той съобразява поведението си с изискванията на съвестта на слабия. „Защото бива ли…“, т.е. „каква полза би имало, ако за моята свобода бъде изказано съждение по чужда...
„Съвест разбирам не своята“. Силният във вярата, като се отказва по време на обед у езичник от идоложертвено месо заради ползата на своя брат, който е по-слаб във вярата, изобщо не се отказва от своите убеждения и права; неговата съвест остава независима от съвестта на брата му по вяра дори и тогава, когато той съобразява поведението си с изискванията на съвестта на слабия.
„Защото бива ли…“, т.е. „каква полза би имало, ако за моята свобода бъде изказано съждение по чужда съвест?“ По време на обеда не бива да възникват никакви пререкания между християните заради храните, това би унизило достойнството на тяхната вяра.
Проф. А. П. Лопухин
„Съвест разбирам не своята“. Силният във вярата, като се отказва по време на обед у езичник от идоложертвено месо заради ползата на своя брат, който е по-слаб във вярата, изобщо не се отказва от своите убеждения и права; неговата съвест остава независима от съвестта на брата му по вяра дори и тогава, когато той съобразява поведението си с изискванията на съвестта на слабия.
„Защото бива ли…“, т.е. „каква полза би имало, ако за моята свобода бъде изказано съждение по чужда съвест?“ По време на обеда не бива да възникват никакви пререкания между християните заради храните, това би унизило достойнството на тяхната вяра.