Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 12
Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
Проф. А. П. Лопухин
Сега апостолът се обръща към силните във вярата (срв. ст. 23, 24, 32, 33) и ги учи да ядат без притеснение всякакво месо, което се продава на пазара, и също така без смущение да обядват у езичници. Но, добавя той, трябва да се въздържат от ядене на месото на такъв обед, ако някой от немощните във вярата им каже, че това месо е идоложертвено. С други думи, всичко трябва да се върши за Божия слава и без да се съблазнява който и да било с поведението си.
Апостолът повтаря правилото, изказано от него в 1 Кор. 6:12, но го прилага към друг случай.
„Полезно“ – този израз обозначава духовната полза изобщо, включително и личната полза на човека.
„не всичко е за поука“ (οἰκοδομεῖ, букв. не всичко допринася за домостроителството), т.е. онова, което е особено полезно за духовното спасение на нашия ближен.