И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 22
Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът, опирайки се на собствения си вътрешен опит и на християнското разбиране на своите читатели, още по-дълбоко разгръща мисълта за несъвместимостта между греха и състоянието на онзи, който е възроден в Христос. Той посочва, че самото пришествие на Христос има за цел да принесе изкупителна жертва за греховете на всички хора и да премахне вината и опасността от вечно осъждане пред Бога (срв. 1 Йоан 2:2; 1 Петр. 2:21, 24).
Оттук следва, че съединението на християните с Безгрешния Христос ги задължава да не живеят в грях. Единствените грехове, които са възможни при това състояние, са резултат от човешката слабост и немощ на природата.