Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
Трета книга Царства – глава 8 – стих 46
Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който да не греши, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;
Книга Притчи Соломонови – глава 20 – стих 9
Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?
Книга на Еклисиаста или Проповедника – глава 7 – стих 20
Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът изразява ясно мисълта, че грехът действа и в християните и че всички те имат нужда от очистващата сила на Христовата Кръв.
Имайки предвид най-вероятно лъжеучители, които отричали тази истина, апостолът с особена настойчивост подчертава необходимостта всеки християнин да има съзнание за повредата на човешката природа и за нейната склонност към греха.
Липсата на това съзнание, а още повече пълното му отсъствие, води не само до пагубно самозаблуждение (ст. 8), но в крайна сметка до отричане на изкупителното дело на Христос и дори до обвиняване на Самия Бог в лъжа (ст. 10).
Защото, ако хората могат да бъдат без грях сами по себе си, тогава изкуплението и Изкупителят са излишни, а думите на Писанието за нуждата от изкупление за всички хора биха били лъжа.