(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
„положиха главата си за моята душа“ (по-точно: „за да ме спасят“). Кога точно е станало това, не е известно. Някои виждат обяснение в събитията по време на престоя на апостол Павел в Ефес (Деян. 19:23 и сл.); други отнасят това застъпничество на Акила и Прискила към пребиваването на апостола в Коринт (Деян. 18:6 и сл.).
Домашните църкви са богослужебни събрания на дадено семейство и свързани с него лица, събирани в дома, принадлежащ на това семейство.
От Матея свето Евангелие – глава 18 – стих 20
защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
“за душата ми положиха главата си”. Те били истински мъченици, защото по времето на Нерон имало безброй опасности.
“на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците”. Тук апостолът намеква за тяхното гостолюбие. И за да не помислят слушателите, че говори от ласкателство, той привежда като свидетели и многото други, които са получили от тях благодеяния.
“и домашната им църква”. Те били толкова добродетелни, че всички в дома им станали вярващи; затова апостолът нарича дома им „църква“. Нарича го така и поради тяхното гостолюбие; защото „църква“ се нарича домът, в който има образцово благочестие и добродетел. Онези, които живеят в брак, нека разберат, че брачният живот не е пречка за добродетел.