Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 15 – стих 1

Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:

Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

След молитвата той отново предлага увещание и насърчава съвършените, като ги поставя редом със себе си и ги нарича силни. Той не каза просто: немощи, а: „немощите на безсилните“ (τὰ ἀσθενήματα τῶν ἀδυνάτων), тоест усили израза, за да ги привлече към по-голямо милосърдие.

Като каза, че сме длъжни да понасяме немощите на другите, апостолът учи как да изпълняваме това задължение. За тази цел, казва той, е необходимо да не търсим само своя собствена полза.

Проф. А. П. Лопухин
Своите наставления към силните във вярата апостолът подкрепя с примера на Самия Господ Иисус Христос, Който прояви съвършено себеотрицание за спасението на немощното човечество. Думата „длъжни сме“ (или „трябва“) показва, че апостолът вече не говори за това, което ни подтиква да снизхождаме към немощните във вярата (срв. Рим. 14:21), а за това, което ни задължава към това: а именно, примерът на Христос (ст. 3). На това място апостолът продължава темата за различията във възгледите. По-рано (Рим. 14:2), обръщайки се към...
Виж повече ↓

Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 14 – стих 1
Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 9 – стих 22
за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.