Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 13 – стих 1

Павел казва: „Няма власт, която да не е от Бога.“ Някой би могъл да възрази: как така, нима и властта, която преследва Божиите служители, враждебна е на вярата и подкопава религията, също е от Бога? На това може да се отговори кратко: всички знаем, че зрението, слухът и разумът са ни дадени от Бога, но макар да са Негов дар, в наша власт е да ги използваме за добро или за зло. Така е и с властта – тя е установена от Бога, за да служи на добрите за похвала, а на злите за наказание, както казва сам апостолът. Затова праведен ще бъде Божият съд към тези, които употребяват дадената им от Бога власт не според Неговите закони, а за нечестиви и беззаконни дела.

Когато апостол Павел казва: „Всяка душа да се покорява на по-горните власти, защото няма власт, която да не е от Бога“, той напълно основателно предупреждава онези, които, възгордяни от това, че са призвани от Господа към свободата и са станали християни, смятат, че в този живот вече не са длъжни да служат според положението си и да се подчиняват на земните власти, на които е поверено временното управление на преходните дела.

Но понеже ние сме съставени от душа и тяло, и докато живеем в този временен живот и се ползваме от преходните неща за нуждите му, ние сме длъжни да се подчиняваме на властите в онова, което се отнася до земното битие.
Властите са хора, които с дадена им власт управляват човешките дела. Но в онази част, която се отнася до вярата ни в Бога и призванието ни към Неговото Царство, ние не трябва да се покоряваме никому, който би поискал да потисне у нас онова, с което Бог ни е удостоил – живота вечен.

А който мисли, че като християнин не трябва да плаща данъци или налози, нито да отдава дължимото уважение на властите, които се грижат за тези земни неща, той дълбоко се заблуждава.

По същия начин, който смята, че трябва да се подчинява на управниците дори в делата на вярата, прави още по-голяма грешка. Трябва да се спазва мярата, установена от Самия Господ: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу“ (Мат. 22:21).

И макар да сме призвани към Царство, в което няма да съществува земна власт, в пътя си към него, докато още не е настъпило времето, когато всяко управление и власт ще бъдат премахнати, трябва да се справяме с нашите земни задължения заради реда в човешките дела, като вършим всичко не лицемерно и не за човешки страх, а в послушание на Бога, Който Сам ни заповядва така да постъпваме.

“Няма власт, която да не е от Бога”, казва апостолът. Какво означава това? Нима всеки управник е поставен от Бога? – Не това искам да кажа, отговаря апостолът. Сега не говоря за всеки конкретен управник поотделно, а за самото съществуване на властта като такава.

Самият факт, че има управление — че едни властват, а други се подчиняват, и че всичко това не става случайно и произволно, така че народите да бъдат хвърляни насам-натам като вълни, това именно аз наричам дело на Божията Премъдрост.

Затова апостолът не казва, че „няма управник, който да не е поставен от Бога“, а говори общо за самия принцип на властта, казвайки: „Няма власт, която да не е от Бога, а каквито власти има, са установени от Бога.“

Така и Премъдрият (Соломон), когато казва: „От Господа е разумната жена, която се съединява с мъжа“ (Притчи 19:14), има предвид, че бракът като установление е от Бога, а не че Бог лично съчетава всеки човек, който влиза в брак. Защото виждаме, че мнозина се женят с лоши намерения и в нарушение на законите на брака, и, разбира се, това не може да се приписва на Бога.

Но Христос, когато каза: „Създателят отначало ги сътвори мъж и жена и рече: затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си“ (Мат. 19:4–5), имаше предвид същото, което и Премъдрият.

Тъй като равенството често води до спорове, Бог е установил различни степени на власт и подчинение — между мъжа и жената, между сина и бащата, между стареца и младежа, между роба и свободния, между началника и подчинения, между учителя и ученика.

И защо се чудиш, че това важи и за хората, когато същият ред е установен и в самото тяло? И там не всички членове са с еднаква чест, а един е по-малък, друг – по-важен; едни са за управление, други – за подчинение.

Същото може да се забележи и при безсловесните твари — при пчелите, жеравите, стадата диви овце. Дори и морето не е лишено от такъв ред: там много видове риби се управляват от една, която ги води и под чието ръководство тръгват на далечни пътувания.

Безвластието навсякъде е зло и става причина за безредие.

(Апостолът) разсъждава много върху този въпрос и в други свои послания, когато говори за послушанието на слугите към господарите и на подчинените към началниците. Той прави това, за да покаже, че Христос е установил Своите закони не за да разруши общия граждански ред, а за да го усъвършенства, и същевременно да ни научи да не предприемаме излишни и безсмислени войни. Достатъчно е за нас да търпим козните, които се устройват срещу нас заради истината — не бива да прибавяме към тях и доброволни, ненужни изпитания.

Забележи също колко уместно апостолът въвежда тази тема. След като вече е изложил пред слушателите различни изисквания на духовната мъдрост, след като ги е насърчил да живеят в мир с приятели и с врагове, да бъдат полезни за щастливите, за нещастните, за нуждаещите се — с една дума, за всички, — след като е изградил в тях живот, достоен за ангели, смирил е гнева, укротил е гордостта и е направил сърцето им меко, едва тогава им предлага наставлението за послушание към властите.

Наистина, ако на онези, които ни обиждат, трябва да отвръщаме с противоположното (т.е. с добро), то колко повече трябва да се покоряваме на онези, които вършат добро. Но апостолът отлага това по-силно побуждение за края на своето наставление и засега ни приканва към послушание по съзнанието на дълга.

И за да подчертае, че това се отнася до всички — не само до миряните, но и до свещениците и монасите, той заявява още в началото: „Всяка душа да се покорява на властите, които са над нея.“

В гражданския живот християнинът трябва да проявява своето благоговение пред Бога чрез послушание към властите, установени от Него. Много вероятно е апостолът да е знаел нещо за проявено непокорство на римските християни към властта. Очакването на близкия край на света правило християните донякъде безразлични към изпълнението на задълженията, които им се налагали като граждани на Рим. Тези думи могат да съдържат и отзвук от онова вълнение, което по онова време юдеите проявявали по отношение на римската власт. И накрая, култът към императорите също е подтиквал християните да се противопоставят на всички разпореждания на римските власти, които не търпели римски граждани да отказват да кадят пред статуите на императорите.

“всяка душа”. Апостолът говори тук за християнина като за гражданин на държавата; ако всеки гражданин е длъжен да проявява послушание към властите, то християнинът е длъжен към това още повече.

„Няма власт, която да не е от Бога.“ Това е първото основание за послушание. Властта по своята същност е създадена от Бога.

„каквито власти има“ . Формите на властта (срв. ст. 3 – „началстващите“ и Рим. 4:6–7) във всеки отделен случай също са установени от Бога. Апостолът не навлиза в подробности по този въпрос (например, не обсъжда как християнинът трябва да постъпва при смяна на властта след кървава борба между претендентите). Той само установява принципа на гражданския живот.

На основата на тези думи на апостола, например, християнските владетели (от времето на Луи Благочестиви) започват да се наричат „по Божия милост управници”.

Мисълта на апостола отчасти съвпада с учението на книгата Премъдрост (Прем. 6:1–4).