Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 20

Да стоиш във вярата не означава да се отпуснеш в сигурност.
Павел казва: бой се! — защото страхът е пазител на благодатта. Там, където има самоувереност, благодатта се оттегля. (Conlationes, беседа 5)

Апостолът не казва: стоиш чрез собствена сила, а чрез вяра — тоест чрез дар, не по заслуга. А щом стоиш чрез дар, не се превъзнасяй, а бой се, защото този, който мисли, че стои, нека гледа да не падне (срв. 1 Кор. 10:12). Страхът тук е благословено внимание, не отчаяние. (De Correptione et Gratia, 14.45)

Виж колко мъдро увещава апостолът. Първо казва „добре“ – не за да похвали, а за да покаже, че е истина: те отпаднаха поради неверие. Но после веднага прибавя предупреждение: „ти стоиш чрез вяра“ — и затова не се възгордявай, а се страхувай, защото същото може да стане и с теб, ако не пребъдеш във вярата.
Този страх не е малодушие, а плод на смирено съзнание за благодатта.