И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
Апостолът, виждайки какво може да мислят някои след казаното по-горе (гл. 9–10), побързва да предотврати съблазънта, като ясно заявява: “Да не бъде!” — тоест, Бог не е отхвърлил народа Си напълно. Не всички са отпаднали, както показва примерът със самия апостол Павел. Той сам е израилтянин, и все пак приел Христос. Значи, има остатък, има вярващи в Израиля.
Ὁμιλία εἰς τοὺς Ῥωμαίους, PG 60
Първа книга Царства – глава 12 – стих 22
а Господ няма да остави народа Си заради Своето велико име, понеже Господу беше угодно да ви избере за Свой народ;
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 11 – стих 22
Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 3 – стих 5
обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин,
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Не Бог е отхвърлил Израил, а Израил е отхвърлил Бога. И все пак Бог е запазил остатък – както при Илия, така и сега. Павел потвърждава, че и той е част от този остатък, повярвал в Христа.
Contra Faustum, lib. 32