Апостолът прави извод и доказва, че от Бога не бива да се изисква отчет. Бог когото иска, помилва — както постъпи с израилтяните, които изляха телеца, — а когото иска, ожесточава, както стана с фараона. Какво означава „ожесточава“? На пръв поглед това звучи странно. Но за Бога се казва, че Той направил сърцето на фараона жестоко, подобно на това, както слънцето втвърдява калта. Как става това? — Чрез дълготърпение. Бог направил сърцето на фараона жестоко, като проявявал търпение и снизхождение към...
Апостолът прави извод и доказва, че от Бога не бива да се изисква отчет. Бог когото иска, помилва — както постъпи с израилтяните, които изляха телеца, — а когото иска, ожесточава, както стана с фараона. Какво означава „ожесточава“? На пръв поглед това звучи странно. Но за Бога се казва, че Той направил сърцето на фараона жестоко, подобно на това, както слънцето втвърдява калта.
Как става това? — Чрез дълготърпение. Бог направил сърцето на фараона жестоко, като проявявал търпение и снизхождение към него.
Тук става нещо подобно на това, когато някой има порочен слуга и се отнася към него човеколюбиво. Колкото по-човеколюбиво се отнася господарят, толкова по-лош става слугата — не защото господарят го учи на порок, а защото слугата злоупотребява с търпението му и го използва, за да увеличи собствената си порочност, пренебрегвайки проявеното към него дълготърпение.
„И тъй…“. Апостолът още веднъж посочва извода, който следва от казаното в Писанието за Божията свобода да помилва или да ожесточи когото пожелае. Изводът е, че Бог не е обвързан в отношението Си към човека с каквито и да било човешки усилия или заслуги (ст. 16). „ожесточава“ (σκληρύνει, втвърдява сърцето, прави нечувствителен), тоест прави човека неспособен да възприема онези впечатления и подтици, които биха могли да го доведат до поправяне(срв. Деян. 19:9; Евр. 3:8, Евр. 13–15; Евр. 4:7). Апостолът не...
„И тъй…“. Апостолът още веднъж посочва извода, който следва от казаното в Писанието за Божията свобода да помилва или да ожесточи когото пожелае. Изводът е, че Бог не е обвързан в отношението Си към човека с каквито и да било човешки усилия или заслуги (ст. 16).
„ожесточава“ (σκληρύνει, втвърдява сърцето, прави нечувствителен), тоест прави човека неспособен да възприема онези впечатления и подтици, които биха могли да го доведат до поправяне (срв. Деян. 19:9; Евр. 3:8, Евр. 13–15; Евр. 4:7).
Апостолът не обяснява подробно в какво именно се е състояло „ожесточаването“ на фараона от Бога, и тълкувателите дават различни обяснения. Повечето древни християнски учители виждат не действие, а допускане от страна на Бога (propter permissionem).
Св. Василий Велики казва: „Бог ожесточи фараона чрез дълготърпението Си и чрез отмяната на наказанията усили злонравието му.“
А блаж. Теофилакт добавя: „Колкото по-милостиво постъпва господарят с лошия слуга, толкова по-лош го прави — не защото сам го учи на порок, а защото слугата злоупотребява с търпението му.“
Богословът Годе отбелязва, че фараонът първоначално сам ожесточил сърцето си — така е казано в 7, 8 и 9 глава на Изход, а след това, като наказание за това, Бог допуснал сърцето му да се втвърди напълно (10, 11 и 14 гл. на Изход). Фараонът пръв отхвърлил Божиите увещания, дадени чрез Моисей; после вече сам Бог го оставил глух за всяко следващо вразумление.
Така неговото упорство станало средство за откриване на Божията сила. Несправедливост от страна на Бога тук няма: дори и да не беше цар, а обикновен човек, фараон пак би погинал, защото неговият собствен характер би го довел до същата гибел.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът прави извод и доказва, че от Бога не бива да се изисква отчет. Бог когото иска, помилва — както постъпи с израилтяните, които изляха телеца, — а когото иска, ожесточава, както стана с фараона. Какво означава „ожесточава“? На пръв поглед това звучи странно. Но за Бога се казва, че Той направил сърцето на фараона жестоко, подобно на това, както слънцето втвърдява калта.
Как става това? — Чрез дълготърпение. Бог направил сърцето на фараона жестоко, като проявявал търпение и снизхождение към него.
Тук става нещо подобно на това, когато някой има порочен слуга и се отнася към него човеколюбиво. Колкото по-човеколюбиво се отнася господарят, толкова по-лош става слугата — не защото господарят го учи на порок, а защото слугата злоупотребява с търпението му и го използва, за да увеличи собствената си порочност, пренебрегвайки проявеното към него дълготърпение.