Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 15

Апостолът прибавя, както вече беше казано по-горе, и друго изречение от Стария Завет, за да докаже, че единствено Бог знае кой е достоен за чест и кой за наказание. Макар всички да съгрешиха, когато изляха телеца, Бог помилва едни, а други предаде на левитите за изтребление. И Моисей, великият пред Бога, не знаеше причината за това — а ти искаш да узнаеш причините защо езичниците са предпочетени пред юдеите, макар и те да са били грешници?

Впрочем, Павел можеше да посочи причината, както и я изяснява на друго място: че израилтяните смятаха, че се оправдават чрез дела, а езичниците — чрез вяра и благодат. Но тук той умишлено не я изрича, като по този начин напълно загражда устата на любопитните и ни убеждава да не изследваме Божиите съдби.

Защото Той казва на Моисея: “който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля”.

Сам Бог каза на Моисей, законодателя, че показва милост към когото пожелае (Изх. 33:19). С тези думи се изразява общият принцип на Божиите отношения към човека: Господ винаги така е действал и така ще действа. Тези думи не се отнасят само до Моисей лично, а разкриват непреходното правило на Божията воля.

Думите „ще помилвам“ и „ще пожаля“ имат еднакво значение – и двете изразяват Божието снизхождение и благост. Така Господ напомня, че всяко добро, което човек получава от Него, е дар на милост, а не заслуга или награда.